На 26-ти август 1934 година е открит може би най-българския паметник — Паметника на свободата

На откриването присъстват цар Борис ІІІ и министър-председателят Кимон Георгиев, както и десетки хиляди души.

Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Свети Никола.

През 1920 г., останалите живи ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

Експозиция в паметника с картината на руския художник Алексей Попов „Защитата на Орлово гнездо (Шипка)“.

Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 година. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от арх. Генчо Скордев.

През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалния проект месинговия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.

Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север. Румънското правителство протестира, тъй като съзира някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия протестират за посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.

Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

В приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои. Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец.

Експозицията, разположена по останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на руси и българи по време на петмесечната отбрана на прохода.

Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие.

Там се намира копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение.

От последната площадка се открива панорамен изглед към околността с възстановените батареи, траншеи, обозначени позиции, паметници и братски могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои.

снимки: Facebook