Клането е ставало, след като още живият е повалян върху току-що заклания преди него българин

На само 50 км от Кулата, откъдето минават милиони българи всяка година, е извършено едно от най-големите престъпления срещу българския народ през 1913 г.

Преди 109 години в Серската девическа гимназия са прерязани гърлата на най-малко 200 българи, включително жени, непълнолетни и евреи, предава БГНЕС. Престъплението, което е описано от Карнегиевата анкета, не просто е забравено, а забранено да се споменава. Самата гимназия е подпалена, за да бъдат заличени следите веднага след като е извършено престъплението.

Карнегиевата анкета и проф. Милетич разобличават гръцките зверства

На 16 срещу 17 юни 1913 г. България се опитва да си възвърне населените с българи територии във Вардарска и Егейска Македония, които в хода на Първата балканска война са окупирани от сърби и гърци. Основният удар на българската армия е била насочен срещу сърбите, докато срещу гърците са били съсредоточени по-малко части, които е трябвало да отстъпят.

В хода на това отстъпление Кралство Гърция извършва геноцид над българите, живеещи в района на Серес, Драма и Кукуш. По-голямата част от населението е избито или принудено да избяга, за да не стане жертва на гръцките жестокости.

Отзвукът от тези жестокости достига до САЩ, които са единствената Велика сила, притекла са на помощ на нашите клети сънародници. Там е създадена Карнегиевата комисия, включваща известни познавачи на Балканите, сред които: д-р Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет (Австро-Унгария), барон д`Естурнел дьо Констан, сенатор, Жюстен Годар, юрист и член на Камарата на депутатите (Франция), д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет (Германия), Франсис У. Хърст, редактор на „Икономист”, д-р Х. Н. Брайлсфорд, журналист (Великобритания), професор Павел Милюков, член на Руската дума (Русия), и д-р Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет (САЩ).

Към тях е командирован от българското правителство проф. Любомир Милетич.

Той прави свое разследване успоредно с това на комисията, която излиза с доклад в началото на 1914 г. останал в историята като Карнегиевата анкета.

Проф. Милетич издава книгата „Гръцките жестокости в Македония” (1913) с два големи предговора и 92 стенографирани разказа, към която прилага и 53 номерирани фотографски снимки на клани и осакатявани българи и бежанци. В предговора ѝ големият български учен с международен авторитет посвещава специален параграф, озаглавен „Зверско изколване на 200 души българи в Гръцката девическа гимназия в Сяр”.

„Много ще се пише и говори за нечовешките изстъпления и дивите инстинкти на воюващите в последната Балканска война, ала едно събитие, клането на стотини, подло измамени и арестувани българи в Серската девическа гимназия, ще запази първенство на недосегаема проява на дивашка озвереност у един още слабокултурен и много подъл народ, надъхан с безкраен шовинизъм, какъвто е гръцкият“, пише проф. Милетич.

Клането в Серес

Населението на град Серес е предимно българско, за това свидетелстват и повечето западни пътешественици, които минават през него в XIX век. Първото българско училище в града е основано през 1871 г.

Гръцката армия унищожава всички българи навсякъде, където ги срещне, като целта е да се прочисти етнически Източна Егейска Македония. В Серес по това време бяга част от българското население от селата и запаления Кукуш. На 22 юни 1913 г. българската армия се оттегля мирно от града. Останали без закрила, българите – мъже, жени, деца и старци – са задържани в стаите и мазето на Серската гимназия, която се превръща в своеобразен концентрационен лагер. Там те са избивани методично, като клането е организирано и ръководено от местния владика Апостол.

„След започването на клането разпределените по стаи са измъквани, завързвани са им ръцете зад гърба и двама по двама са отвеждане в стаята за клане. До завеждането им до стаята са ръгани с ножове в гърба или пробождани където падне. След отвеждането им в стаята кланица са поваляни с ритници или с опакото на ножа, застъпвани с коляно и след това са им прерязвани гръкляните. Клането е ставало, след като още живият е повалян върху току-що заклания преди него българин, завързан с него в една примка“.

На 28 юни 1913 г., узнавайки за случващото с в града, една българска част се опитва да спаси останалите живи.

„След като колячите получават сигнал, че в околностите на Сяр се намира българска войска, клането започва безразборно, като дори нямат време да ги връзват и да ги водят в стаята кланица, а започват православните гърци да колят където заварят и след привършването на тази кървава вакханалия подпалват гимназията и побягват“.

Настъпилата суматоха е помогнала на няколко българи да се спасят, но и те носят белезите на гръцките жестокости. По телата им се виждат белезите от опитите да бъдат заклани…

Забвение

Днес на мястото на клането има нова модерна гимназия, която се намира в центъра на град Серес. Така както е унищожен Кукуш, село Баница е сринато със земята, така и тук няма никаква следа, дори ред за извършеното престъпление.

Българите, минаващи покрай Серес, не са виновни, че не знаят за престъплението. Те не носят никаква отговорност за липсата на информация. Престъплението е извършено след 1945 г., когато управляващата партия осъжда на забвение жертвите. Тогавашният лидер Тодор Живков при срещите си с неговия „приятел“ Константин Караманлис на няколко пъти подчертава, че България няма претенции за малцинство в Гърция, с което учудва гръцкия държавник.

С цената на забравата София плаща за добрите си отношения с Атина.