Важно е не само дали ще ни приемат, но и при какви условия

Вицовете за албанци останаха в миналото, а нови не измисляме, защото вървим по общ път. Само формално изглежда, че сме по-напред като членове на ЕС от 17 години, докато албанците още не са започнали присъединителни преговори. Но по европейския си маршрут те направиха важни открития, които трябва да изучим, пише Светослав Терзиев в коментар, публикуван във в. СЕГА.

Знаем, че всяко изоставане в ЕС ни струва допълнителни усилия, каквито не са правили държавите преди нас. Когато за петото разширяване на съюза ни обособиха през 2001 г. в група с Румъния и ни отделиха от десетката, приета през 2004 г., трябваше да наваксаме с необичаен жест, като обещахме да затворим технически изправните четири малки реактора на АЕЦ "Козлодуй". Догонихме десетката през 2007 г., но в последния момент ни добавиха специален механизъм за наблюдение на правовия ред, какъвто нямаше за други държави в ЕС. Общият механизъм за върховенство на закона във всички държави се появи чак след 15 години.

От 12 години настояваме да влезем в Шенгенската зона, когато изпълнихме валидните за всички технически критерии. Но само за нас и румънците Нидерландия се запъна, че ни смята за негодни поради корумпираност. От две години силно звучи и австрийското "Не" поради предпазните рефлекси на Виена срещу миграцията от югоизток. Наложи ни се да ги убеждаваме, че не сме по-лоши от вече приетите държави в Шенгенската зона, и приехме допълнителни проверки, за да ни повярват.

Премиерът Николай Денков ни увери от Брюксел, че очаква всеки момент да се отворят шенгенските двери, защото Нидерландия омекна. По Коледа стават чудеса, но не разкри дали на кулоарните си срещи по време на Европейския съвет (14-15 декември 2023 г.) е чул допълнителни условия. Потвърди само, че унгарският премиер Виктор Орбан внезапно го е заплашил през седмицата с шенгенско вето, като е поискал незабавно да премахнем въведената допълнителна такса върху преноса на руски газ за Сърбия и Унгария по газопровода "Турски поток" (наречен "Балкански поток" от Бойко Борисов поради прословутата му стеснителност). Таксата отпадна, което вероятно е отправило сигнал, че сега е моментът да се поставят на България още условия.

Какви могат да бъдат те вече получихме ориентири от австрийския вътрешен министър Герхард Карнер.

От новите условия, които чухме на 10 декември, най-неприятни са две: да затегнем контрола по границата си с Румъния и да отворим порти за нежелани от Австрия мигранти от Афганистан и Сирия. Първото предизвиква учудване, защото ако вървим заедно с Румъния към Шенгенската зона, би трябвало да премахнем граничния контрол помежду си. Виена иска точно обратното, което може да означава поне две неща: първо, че няма да видим Шенген, и второ, че може би Румъния ще влезе, а ние ще останем отвън. Премиерът Денков не съзря риск и на 14 декември каза пред български журналисти в Брюксел: "Временното засилване на охраната по границата с Румъния няма да бъде проблем за България. Ако бъде въведено временно, това не е проблем за нас. Такива временни мерки са въведени на много места, например между Австрия и Германия“. Вярно е, че в момента не две, а 11 шенгенски държави прилагат временни гранични мерки, но от нас се очаква нещо повече - да затегнем вече съществуващите мерки.

Австрия знае, че нелегалните мигранти не търсят достъп през официалните гранично-пропускателни пунктове, а намират други пролуки през границата. За да засилим контрола по границата си с Румъния, това може да означава да направим ограда, каквато имаме и по границата си с Турция. Очевидно става дума не за речната ни граница по Дунав, която е трудно преодолима, а за сухопътната в Добруджа. При такова условие България не би могла да сънува никакъв Шенген, освен в посока на юг към Гърция. Оттам обаче има риск, ако отворим свободния достъп, да надойдат още повече мигранти. Румъния също не би се чувствала комфортно, защото от нея се иска да затегне границите си с Унгария и Сърбия. Ако ще се ограждаме с бодлива тел, за какво изобщо ще преговаряме с Австрия? Виена ни отговаря: За да прелитате като волни птици по въздушния Шенген.

Второто условие на Австрия е също тъй неприемливо

Какво означава Виена да ни връща нежелани от нея мигранти от Афганистан и Сирия? В момента действа Дъблинският регламент, според който държавите от вътрешността на Европа могат да връщат мигранти в страните на първата им регистрация в ЕС. Държавите, които охраняват външните граници на съюза, смятат регламента за несправедлив към тях, но той е в сила и трябва да го спазват до неговото евентуално отменяне. Следователно Австрия не може да иска нищо друго от България и Румъния, освен да приемат по обратния етапен ред върнатите мигранти, които вече са регистрирали. И колко са те? Румънският министър на вътрешните работи веднага направи точна сметка: "Ще ви дам само едно число. Тази година говорим за 120 граждани. Така че вече се прилагат тези правила. Румъния не е длъжна да приеме нищо повече".

Подобно е положението и с мигрантите през България, които не търсят властите да ги регистрират, а се стремят незабелязано да преминат транзит в западна посока. Така стигат с прибежки по балканския маршрут до Австрия, Германия и други по-богати дестинации. Виена не съобщава колко мигранти възнамерява да ни прати, но се знае, че желае да се отърве от десетки хиляди. Тъй като няма как това да стане принудително, ни предлага сделка: въздушен Шенген срещу мигранти, и то без възможност да се върнат обратно по сухопътен маршрут, защото границите трябва да бъдат залостени неопределено дълго.

Откъде им е дошло на австрийците това хрумване? От италианците. Миналия месец те извиха ръцете на албанците за странно споразумение: премиерът Еди Рама се съгласи "временно" да приема до 36 000 мигранти годишно, докато Рим разглежда молбите им за убежище в Италия. Жестът на Тирана бил безкористен от благодарност към Италия, че в началото на 90-те години е приела хиляди албански бегълци.

Може да се предположи, че по този начин Тирана е спечелила Италия за лобист, който да я подпомага по пътя ѝ към ЕС.

Трудно е да се каже дали Албания предава своя опит на България, но нейният президент Байрам Бегай гостува на 14 декември в София на президента Румен Радев, докато Денков преговаряше в Брюксел. На съвместната пресконференция българският държавен глава отдели в присъствието на Байрам Бегай голямо внимание на собствената си роля в шенгенската сага на България. Като възхвали служебните си правителства, той препоръча на сегашния кабинет само да довърши онова, което вече е постигнал. Така омаловажи усилията му и му подхвърли, че бере чужди плодове.

Терзанията на Радев, че вече не разполага с реална власт, не са нови. Но ако смята, че по европейските въпроси ще се учим от албанците, по-добре е да си запушим ушите.