Днес празнуваме Цветница. За първи път обаче е препоръчително да си останем вкъщи и да не отидем на църква. Заради нашето здраве, заради здравето на другите хора.

Цветница се пада се в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници.

Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На Цветница всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. За съжаление тази година заради кризата с коронавируса се препоръчва хората да се въздържат от посещения на храмовете и да си останат вкъщи. Църковните служители няма да раздават върбови клонки. Литургиите ще се излъчват онлайн.

След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести.

Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето.

Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.

На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.

Имен ден празнуват : Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба(н), Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян(а), Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин(ка), Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Маргрет, Невен(а), Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомил(а), Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина.

Подготвяйки се за празника, не бива да пропускаме и празничната трапеза – какво се приготвя и яде на този ден?

Цветница е първият ден след големия пост, на който можем да хапнем риба. Освен рибата обаче, всички останали ястия църквата повелява да бъдат постни – салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, фасул, яхния от стар боб или пък пълнени постни чушки. На почит на този ден са зелениите – коприва, лапад, спанак, с които може да приготвите чудни супи и яхнии.

Не бива да се слагат мазни ястия, защото постите все още продължават. Дори и рибата, която ще приготвите за празника, нека не е много мазна, а по-суха и задължително печена.

Ето една бърза и вкусна рецепта:

Рибата се почиства, без да се разделя на две. Смесват се резенчета лимон, нарязан магданоз и настъргано кашу. Със сместа се пълни рибата. Фолиото се намазва обилно само с лимон. По две-три парченца от лимона се подрежда върху фолиото, след което се поставя рибата и се увива.

Печете, след което се наслаждавате на вкуса.

Забележете, че не употребяваме олио или зехтин. Така напълно влизаме в строгия закон на постите.

А наличието на кашу придава засищата стойност на ястието и е прекрасен заместител на картофената салата.