Хора, накачени като животни в едни камион, отиват да берат билки за някакви стотинки и катастрофират по пътя. Отиват, защото са бедни. Да изкарат празниците, така казват.

Е, празниците свършиха и бедността ги уби. Желанието да има какво да ядат ги направи невнимателни и заглуши вътрешния им глас, че няма как в България, където на всяка улица има дупка и всеки път е пред разпад, да пътуваш спокойно и то с толкова хора. Това се случи преди няколко седмици.

Преди дни обаче, акушерка преби бебе, сигурно, защото беше превъртяла от една своя 24 часова смяна. За сумата от 600 лв, точно, колкото взима една акушерка в болницата, в която е станал инцидента.

И тя беше убита, ако не физически, то поне бъдещето й беше убито заради бедността в България.

Превъртяла от безкрайните смени. Според друга акушерка, практиката на „Софиямед” била да се работи на такива смени-петък-събота и неделя, защото нямали персонал. Е, сега имат с един кадър по-малко, след лудостта на една от акушерките им.

И как няма да превъртиш.

Разбира се, че ще го направиш, когато живееш в страна, в която никой не спазва дори най-малките правила или условия на труд.

Няма как да работиш 24 часов работен ден и да си адекватен.

Няма как да накачиш 20 човека в камион и да очакваш, че всеки път ще ги докараш живи.

Няма как да живееш в такива условия и да бъдеш адекватен.

Преди време, избухна завод за боеприпаси в Горни Лом. Там един служител е взимал 400 лв. Какво да направиш с тези пари, как да живееш?

Но ето, че много хора там са го правили. Опитвали са да оцелеят, но всъщност са живели с бедността. Докато накрая тя не ги е убила. И то по най-бруталния начин.

В някои по-нормални страни, хората, които работят на особено опасно място, взимат повече пари. Тук дали ще метеш улиците или ще работиш в цех, който може да ти гръмне над главата е все едно. И все няма виновни, и все няма наказани.

И, докато хората от политическия ни елит качват снимки в социалните мрежи на своите цветя и другите им се радват и правят свои, има хора, които живеят дълго под прага на бедността. Много по-надълбоко и на много по-страшно място. Превъртат от умора. Убиват от бедност.

Биват убити от това, че няма къде другаде да си намерят работа.

И думите на един приятел са много верни за дадените случаи: не обвинявай човека, обвини обществото, което го е направило такъв.

В нашия случай - обвинявам държавата. За липсата на контрол, за липсата на правосъдие, за липсата на настояще и за пълната липса на бъдеще.

И, докато народът търпи и само създава групи и събития, а не излезе да предприеме реални действия ще ни се случват такива неща.

Ще си стоим у дома, ще снимаме цветята си и ще пишем нашите съболезнования под статиите за поредния убит човек, за поредния полудял, за поредния нещастен случай.