Благодарение на добрата ни данъчна система загубата на приходи в пандемията не е толкова голяма, казва финансистът Любомир Дацов в интервю за вестник СЕГА

- Господин Дацов, финансовото министерство предлага законови промени, които развързват ръцете на правителството да прави по-големи разходи, докато трае пандемията, без да се съобразява с "маастрихтския" таван за бюджетен дефицит от 3%. Как ще коментирате това отпускане на дисциплината?

- В случая правим нещо, което Еврокомисията  разреши на всички страни членки - да намалят бюджетните си дефицити с размера на направените за пандемията разходи. Това решение е временно, но може да се превърне в постоянна регулация, тъй като има държави, които от няколко години натискат да бъдат облекчени маастрихтските критерии. Франция и Италия например настояват да отпадне правилото за 3%-ния дефицит или да бъде променен таванът на дълга. Не мисля, че това е полезно.

България вече доста години се придържа към строги фискални правила. Да следваме държавите, които правят големи дефицити и имат разхлабена бюджетна политика, не е добро решение. 

- Нали е криза, налага се противодействие. Какво ви тревожи?

- Започнаха много неща да се натрупват. Правителството наскоро пое 5 млрд. лева дълг. Тази сума, отнесена към българската икономика, е огромна, това са 4.4-4.5% от БВП. А ние не знаем какво смята да прави правителството с тези пари, каква политика ще води.

Сега виждаме предложения за промени в Закона за публичните финанси, които разхлабват правилата за дефицита. Въвежда се възможност да се извадят разходите, свързани с COVID-19, с което де факто дефицитът става по-голям. Но това е все едно „дядо поп да кръсти прасенцето риба и тъй като рибата не е блажно, да може да се яде по време на пости“.

Ако решението за разхлабване на дефицита наистина е временно, тогава няма смисъл да променяме закона. А и дали едни разходи се включват или изключват при определяне на дефицита, няма много голямо значение за дълга - все трябва да намериш начин как да го финансираш.

В проекта има още една промяна, която допълнително развързва ръцете на правителството - позволява му се дори при значителни като размер разходи, без да пита Народното събрание, да прави промяна в бюджетните взаимоотношения, да прехвърля разходи от един бюджет в друг. Ситуацията не е военновременна, за да влизаме чак в такава "гъвкавост" на бюджета.

- Излиза, че лансираните промени за вдигане на тавана на дефицита се прокарват, за да позволят на правителството да харчи скоростно новия заем от 5 млрд. лева, без да се притеснява, че ще "сгази" правилата? 

- Да, може да се очаква по-активно харчене - бъдещи европейски средства, социални разходи или познатите "иновативни схеми" по подобие на някои от сделките, които се случиха предишната година: не правиш разход, а го изписваш като разход и го даваш на някакво държавно предприятие без обществена поръчка, а то наема, който си иска. Така се строи магистрала "Хемус" в момента - няколко милиарда лева са дадени по този начин.

- Ваши колеги нарекоха ударното вдигане на заплати помощи, добавки и т.н., "подкуп", с който правителството си купува благоразположението на различни групи данъкоплатци? 

- По принцип трябва да се противодейства на кризата, но е важно какъв тип мерки се прилагат. При нас, първо, няма никакъв административен капацитет държавата да харчи полезно. Тя харчи за неконтролируеми неща - например помпа разходи на администрацията. Води се умишлена политика на раздуване на разходи, и то на групи, които в момента не са пострадали от самата криза. Странен подход...

- Обяснението не е ли в натиска, който оказват протестите, и в желанието на управляващите да печелят време и симпатии? 

- Няма друго обяснение тази "иновация" - в криза да даваш по 50 лв. на пенсионерите и да вдигнеш с 30% заплатите на държавните служители. Мярката с 50-те лева не е лоша, но само ако е временна. Но ако действа повече от три месеца, какво друго ти остава, освен да увеличиш с 50 лв. пенсиите за постоянно. 

- А как би трябвало да се действа в тази криза?

- Трябва да се финансират програми. Правителството трябва да има ясна антикризисна програма, в която да е разписано какво правим и как го правим поне в едногодишен период. Този план сигурно сега ще се появи с бюджета за 2021 г. Надявам се. Защото мерките, които бяха обявени в началото COVID-пандемията, не бяха сглобени в цялостна концепция, нямаше посочени очаквани ефекти. Разбира се, тогава имаше голяма степен на несигурност, но сега вече имаме повече информация, повече опит на политическите власти при взимане на решения и на самия бизнес. Но единственото, което разбираме, е, че се помпат разходите за тези, които не са пострадали от кризата.

- И в същото време бизнесът и хората, които са изгубили работата си, се оплакват от неадекватни мерки.

- Да, за тях мерките страшно закъсняха. Факт е, че дизайнът на повечето мерки куцаше.

- Как би трябвало да изглежда бюджетът за следващата година?

- Зависи какво смята да прави правителството. А ние не знаем към този момент. Ако допълнителните пенсии ги трансформират в постоянни разходи, заради тях ще се получат 1 млрд. лв. отгоре. Вероятно ще бъдат орязани други разходи, макар че номинално бюджетът очаквам да расте. 

Зависи и дали правителството предвижда да има отрицателен растеж. Тогава ще е интересно да разберем какво разумно обяснение ще дадат на действията си. Не сме видели прогнозите на МФ за БВП за следващата година до момента. При актуализацията на бюджета през април те имаха съвсем неадекватна оценка за спада тази година и оттогава не са публикували нищо. Доста са „пестеливи“.

Сега ние не сме в ситуацията от март-април, когато се предполагаше, че за три месеца всичко ще отмине и трябва да се хвърли голям ресурс, за да не се парализира икономиката. Масивна интервенция за къс хоризонт е оправдана, но когато имаш доста продължителна криза, не можеш да помпаш и да правиш непрекъснато дългове в такъв размер, защото стабилността на публичните финанси отива на кино. Така надува инфлацията и парите се обезценяват.

Ние влизаме в стандартна икономическа криза със спецификата на втора вълна на COVID. Типът на мерките трябва да е друг. В Германия например при миналата криза беше постигнат консенсус да се намалят заплатите, а не да се слушат синдикатите и допълнително да се упражнява натиск. Защото, като вдигнеш заплатите в държавния сектор, първо ги взимаш от данъците на всички останали хора, и, второ, конкурираш частния сектор. 

Вече е ясно, че заради размера на пандемията надеждите за V-образна криза няма да се оправдаят. И догодина ще има криза, макар че тя няма да е толкова дълбока, защото видимо икономиките все още имат резерви и не бяха допуснати големи дисбаланси. Ако не друго, COVID дава нови направления и нови икономики, нови връзки и нов начин на правене на бизнес. Това преструктуриране ще продължи и ще доведе до по-друг растеж, но ще отнеме време - поне година и половина - две. Нормално е при това развитие на нещата не само в България да има отрицателен растеж или близък до нулата.

Смятам, че дефицит в рамките на максимум 1.5-2% от БВП за следващата година е препоръчително да бъде планиран. Бюджет 2021 може да бъде под контрол, без да се отклонява в значителни граници. 

А тази година, ако няма "иновативни схеми" за харчене на пари, бюджетът спокойно може да завърши балансиран. Имаме стабилизация на приходната част, няма толкова голяма загуба на данъчни постъпления, както можеше да се очаква при отчетения 8% спад на БВП през второто тримесечие. Това означава, че българската данъчна система е добре балансирана.