Много шум се вдигна през седмицата около Националния ни план за възстановяване и устойчивост.

В София председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен го похвали, че бил сред най-зелените в ЕС, на не стана ясно дали наистина е имала предвид неговата екологична насоченост или пък, че тепърва трябва да узрява.

Още преди да пристигне гостенката с благата вест започнаха горещи спорове около частта за цифровата свързаност, пише Сега. От част от бизнеса и от опозицията твърдяха, че държавата се готви с европарите по плана да изгради нов държавен телеком. Другото обвинение бе за липсата на предвидени средства за разширяване на 5G мрежите.

Обвинението за планиране на нов държавен телеком бе най-директно от Алианса на технологичната индустрия. Неговият председател Андреана Атанасова заяви в медиите, че е сменена концепцията на плана за развитие, като всъщност се изгражда държавна електронна съобщителна мрежа, която ще се разгърне към общо 136 общини, които сега не са свързани към Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация.

„В момента за държавната мрежа е отговорна агенция "Електронно управление", която преминава към министерството на електронното управление. Основната идея е да се свържат административните структури в съответните населени места, като общини, училища и университети, но реално погледнато такава възможност бе осигурена и при предходния вариант на плана. В него се предвиждаше, наред с цялостното покритие, частните оператори да осигурят свързаност и на тези обществените институции, за да се гарантира достъпът им до високоскоростни широколентови услуги. Това щеше да се направи при същите условия, при които се планира и от държавната мрежа в момента, гарантирайки по този начин осигуряване на обществения интерес и други обществени нужди“, казва тя.

Според Атанасова се преминава не към насърчаването на частната инициатива и инвестиране в бъдещото развитие на мрежите, а има връщане 10 години назад, когато наблюдавахме приоритетно насочване на държавните средства за свързване на общините. "Този опит, за съжаление, няма съществен ефект. От 1997 г. насам се влагат средства за свързване на административни структури в страната, но до този момент ефектът за гражданите не е особено осезаема", констатира Атанасова.

От своя страна на среша с шефовете на трите най-големи оператора, министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев и министърът на електронното управление Божидар Божанов са категорични, че никога не е имало идея да се прави държавен телеком.

Според Събев целта е да се намери добра синергия между големите телекомуникационни оператори и държавата. Оттук нататък изпълнителната власт и телекомуникационният бранш ще търсят възможности за партньорство в изпълнението на проекти в рамките на плана, основно в развитието на мрежата на министерство на електронното управление и в осигуряването на свързаност в слабо населените райони.

Вицепремиерът Асен Василев също каза, че няма да се създава държавен телеком. „Държавата ще полага кабели за широколентов достъп до общини и малки населени места, където бизнесът не иска да го прави заради липсата на достатъчно потребители", обясни той.

Относно опасенията на частния бизнес за липсата на записани инвестиции чрез плана в 5G мрежата министър Събев каза за „Сега“, че проектите за 5G мрежата у нас не отпадат от Националния план за развитие. „Ние трябва да развиваме в коридорите по тенти мрежата на 5G на Евросъюза”, потвърди той, преди последното заседание на транспортната комисия в парламента.

В публикувания в четвъртък вариант на Национални план от 310 страници една от целите е изграждане на високоскоростна свързаност и осигуряване на улеснени възможности за изграждане на 5G мрежи и тяхното разпространение, чрез въвеждане на политики за споделяне на инфраструктура и насърчаване на съвместното ползване на инфраструктура, както и спомагане на изграждането на допълваща такава.

Цялата дандания около Националния план явно няма да утихне скоро, все пак става дума за много пари. Индикативните разчети за разходите, необходими за реализация на целите на цифровата свързаност, възлизат на 883,8 млн. лв., от които 753,4 млн. ще дойдат по Механизма за възстановяване и устойчивост, а 130,4 млн. трябва да бъдат осигурени от българска страна.

Написаното в плана е само началото и властта има задължението да обясни на обществеността подробно и ясно и навреме какво точно ще прави, за да може най-после и България да напредне в дигитализацията. Към 2020 г., едва 58% от домакинствата у нас имат абонамент за широколентов достъп до интернет (при 78% средно за ЕС), а разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 Mbps е само 11% (26% за ЕС).

В допълнение, страната изостава по отношение на показателя за готовност за навлизане на 5G и е разпределила само 14% от спектъра за безжична широколентова връзка.