Процесите около т.нар. кабинет на малцинството залагат на карта политическия цикъл, започнал през 2020 г.

Двата месеца след парламентарния вот изминаха мъчително. Партиите сякаш тъпчат на място, но всъщност се придвижват една към друга, макар те и избирателите им да не го искат. Ето, дори след взривяването на изборното законодателство ДБ продължава да настоява за кабинет на малцинството с мандата на ПП (каза го Ивайло Мирчев в понеделник); ПП взе да се дърпа, но може да се предположи, че отказът е временен. Колкото до ГЕРБ, известно е, че тя се мъчи да приобщи всички около себе си, пише Диян Божидаров във вестник СЕГА.

Все пак това безпрецедентно дълго до връчването на първия мандат време роди три важни новини: Ако има кабинет, той ще е на малцинството с подкрепата на ГЕРБ; евентуалните нови избори ще са през март; друга хипотеза за развръзка няма.

Всичко това са новини, тъй като веднага след изборите съществуваха още опции за изход. Никой до ден днешен не казва например защо ПП и ДБ обърнаха поглед точно към ГЕРБ. Твърди се, че в ужасната ситуация най-ужасни са нови избори и още правителства на Румен Радев. Но за подкрепа на кабинет са достатъчни довчерашният съюзник БСП и ДПС.

С какво ГЕРБ е по-различна от ДПС или БСП. Ако следва непременно с нея заради "атлантическото мнозинство", как така става, че то е по-важно от отстраняването на Бойко Борисов; да се разчита на Борисов по-малко зло ли е от избори - това се недадените отговори от "силите на промяната". Макар да не се предоставя обяснение, "новото нормално" през тия два месеца е Кирил Петков и Десислава Атанасова да преговарят открито; Даниел Лорер да моли ГЕРБ за пречистване, Атанас Атанасов - за подкрепа без условия. Христо Иванов пък жали, че Борисов не дисциплинира своите при контактите.

За ГЕРБ всичко това е изключителен успех. Дори да не се стигне до разбирателство "по приоритети", самата картинка "протестът си говори с Борисов" е на косъм от капитулация на този протест. Ако и след случката с Изборния кодекс "партиите на промяната" седнат да преговарят с ГЕРБ, то това вече ще е карикатура, в която основните герои са те.

Като цяло за участниците в процеса се отварят твърде интересни задачи в близките седмици. Ще ги разгледаме подробно при яснотата вече, че правителство би имало при втория или третия мандат:

За партията на Борисов доубиването на протеста е първостепенна цел. Пределно ясно е, че подкрепата на ГЕРБ при мандат на ПП или ДБ ще е без разписана коалиция, без нейни министри. Но още по-пределно ясно е, че би се случило след договорка лично с Бойко Борисов. Всичко това ще е край на цял един цикъл в българската политика, започнал през 2020 г. - ера "пост ГЕРБ", в която ГЕРБ триумфира срещу опитите да бъде отстранена. А ако кабинетът е с мандат на БСП или "Български възход" (БВ), "реколтата" за ГЕРБ ще е мижава. Именно затова Борисов се стреми да се стигне до кабинет точно на ПП или ДБ. Тук трябва да се направи уточнението, че с мандат на БСП или БВ хипотетично може да се реализира и нормална коалиция с ГЕРБ, тоест не на малцинството. Но реално е невъзможна, защото партньорство с ДПС, БСП или БВ ще изтрие атлантическия ореол на ГЕРБ. А и ще презареди протеста. Следва да се отбележи, че в целия този процес избирателите на партията нямат значение, тъй като се свиха до харесващите я в студ и пек.

За ПП и ДБ чашата нямаше да е горчива само ако не се напъваха задължително да правят правителство. Но е очевидно, че насред войната в Украйна западните партньори ги притискат да простят на човека, когото кабинетът им арестува. Каквото и да е взаимодействие с ГЕРБ обаче при техни мандати - формално, неформално, близко, дистанцирано.., ще донесе не просто гореизброените негативи. То ще сблъска ПП и ДБ с гнева на избирателите им. Картинката е ясна от сега - ПП и ДБ управляват, непризнавайки де факто съюза с Борисов; той ги убива с любов, бягайки от управленски отговорности - понеже мандатът не е негов. Известно е кой е по-опитният майстор в такива лъжи. Известно е също, че след предишната колаборация с ГЕРБ този сегмент остана вън от парламента (вотът през 2017 г., при който остатъците от РБ се провалиха).

Накратко - тия дни се определя не просто конфигурацията на властта: заложен на карта е целият процес по "демонтиране на ГЕРБ"; надеждите, че въобще все още съществува процесът, се крепят само на ПП и ДБ, след като Радев чрез служебния кабинет се съюзи с Борисов; движението на ПП и ДБ към ГЕРБ през последните два месеца е на финалната отсечка. Ако бъде извървяна, край с демонтажа! Колкото до бъдещето на двете формации, от ситуацията ще може да ги измъкнат единствено други трусове в държавата, които да притъпят абсурдния момент.

Подкрепа на кабинет с мандат на "Български възход" пък вкарва ПП и ДБ в сценария да се почерпят от бонбоните, които Стефан Янев и Иван Гешев отвориха при срещата си наскоро. Рамо за мандат на БСП означава да простят за хартиената бюлетина и специално на БСП. И в двата случая биха асистирали на "неатлантическа коалиция".

Колкото до БВ, стана ясно, че за нея няма невъзможни партньори. Иска всичко с всички. Три неща са интересни при тази партия. Първото е, че минута след изборите Янев започна да отправя всестранни покани - за да разбере и слепият, че БВ е създадена като инструмент за събиране на несъбираемите в политиката ни парчета. Второто - срещата с Гешев е най-якото доказателство, че тия парчета следва да закрепят статуквото от времето на ГЕРБ. Третото е, че след като е учредена за такива конкретни цели, БВ няма защо да се притеснява от избирателите си: ако изпълни задачата - супер: ако не - опитала е; ако пък избирателите я разлюбят на следващите избори, няма защо да страда, понеже задачата е била за текущия период.

БСП вече бе в коалиция с ПП и ДБ. А независимо от официалните клетви електоратът й никога не е бил чак толкова зле настроен към Борисов. За това най-важното за БСП е да не се обвърже премного с ГЕРБ. Истински интересно е да се проследи как постоянно провалящата се на избори и стопяваща електората, но пък оцеляваща (дори бе вицепремиер) Корнелия Нинова ще отиграе този път ситуацията.

Интригата е най-малка при ДПС и "Възраждане". Движението може с всекиго, който го пожелае. И обикновено постига целите си. "Възраждане" никой не ги желае.

Има и ирония в цялата тази раздробена и уж много трудна за сглобяване среда. Иронията е, че всеки един е бил партньор с поне един от другите. Кирил Петков - министър при Стефан Янев, после началник на вицето Нинова. Христо Иванов - министър на Борисов. На скарано италианско семейство прилича работата.