ГЕРБ и ДПС безапелационно диктуват дневния ред на управлението

Не е достатъчно да спечелиш властта; трябва и да я задържиш. Това е азбучна истина в политиката. За ПП-ДБ, които сега управляват чрез кабинета „Денков-Габриел“, трудно може да се каже, че са я спечелили – десните получиха властта чрез сделка с ГЕРБ и ДПС. А вече не може да се твърди и че я упражняват – техните „некоалиционни“ партньори буквално им ходят по главите и се разпореждат както си искат, коментира ​Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Още откакто се създаде общото управление, беше ясно, че двата полюса в сглобката трудно ще се балансират. ПП-ДБ и досега си остава хлабава конфедерация на партии, които не се харесват особено, но се събраха, защото са твърде слаби поотделно. ГЕРБ и ДПС са първи другари от много години – разпределили са си териториите, не си стъпват по пръстите и действат в отличен синхрон – каквото каже Бойко Борисов, Делян Пеевски го повтаря като ехо десет минути по-късно. Всъщност, действат толкова съгласувано и агресивно, че приличат на глутница вълци, които ловуват заедно. А общата им плячка сега е държавният бюджет за 2024 г.

Веднага след местните избори Борисов и Пеевски настояха за прекрояването на проектобюджета, който беше подготвил финансовият министър Асен Василев. И защо? Ами, за да си изпълнят предизборните обещания, както се разбра от обясненията на герберския вожд. Накратко казано, всяка магистрала или околовръстен път, или стадион, или чешмичка, които Борисов е обещал някъде, сега трябва да се впишат поименно в бюджета, за да се платят с парите на данъкоплатците. А той е обещавал много! Скъпо ще струва предизборната му кампания на джоба на българите. Добре, че не спечели София и Варна, че тогава бюджетът щеше да излезе на червено!

А ПП-ДБ не се опъваха много. В интерес на истината герберите и депесарите ги натиснаха здраво. Първо, в парламентарната бюджетна комисия потопиха предложенията на Асен Василев за данъчните закони. А това си беше предупредителен изстрел – или плащащ колкото и каквото искаме, или ще отстреляме бюджета! Паралелно с това, те буквално сложиха главата на правителството под гилотината. „Възраждане“, БСП и ИТН внесоха вот на недоверие към управлявания от Николай Денков кабинет. ГЕРБ и ДПС обаче блокираха гласуването му в пленарната зала. Не за друго, а просто, за да покажат на ПП-ДБ, че могат да свалят Денков, когато пожелаят.

Десните разбраха заплахата. Не се опитаха да се борят. Не им викнаха – хора, как може така безобразно да ни рекетирате! Вместо това, направиха, както вече са си свикнали – събраха се на закрита среща с „некоалиционните“ си партньори (романтичните времена на публично договаряне, както беше в края на 2021 г., вече са отдавна забравени). Какво последва? ГЕРБ и ДПС поискаха списъка им с общински и инфраструктурни проекти за финансиране да влезе в бюджета – получиха го. Настояха срокът, в който може да се внася руски петрол у нас да се скъси – получиха го. Пожелаха от бюджета да отпадне акциза в размер на 2.5 милиарда, който правителството планираше да събере от „Газпром“ - получиха го (а тази инициатива беше рожба на Асен Василев, заради която той тръгна на война не само с президента Румен Радев, но и няколко чужди държави).

Отгоре на всичко, успяха да изтръгнат от ПП-ДБ обещание, че няма да гласуват заедно с опозицията. Представете си само за какво става въпрос – да гарантираш, че каквото дойде от (официалните) противници на кабинета, ще го отхвърляш априори. И така ще загубиш не само възможността да бъдеш гъвкав, като търсиш подкрепа от опозицията по разумни въпроси, но и ще се оставиш в ръцете на две партии, които очевидно искат само да ги извиват. Е, това наистина е върховно унижение! И по-важното – така ПП-ДБ на практика сдават политическата си независимост.

И така изглежда положението на десницата само като се погледне от парламента.

В самия кабинет то също излиза извън контрол.

Първо дойде безумната история с министъра на електронното управление Александър Йоловски. В разгара на скандала с машинното гласуване от ИТН обявиха, че той е бил заплашван от Кирил Петков заради някакви обществени поръчки за стотици милиони. Раздуханият от една опозиционна партия слух се оказа толкова сериозен, че с него се захвана прокуратурата, а Йоловски тръгна с лична охрана! Междувременно продължава да стои на поста си, а премиерът Денков и лидерите на ПП-ДБ се държат така, все едно нищо не се е случило.

Също толкова странно се развиват нещата около шефа на МВР Калин Стоянов. Водачите на десницата му поискаха от него да се оттегли заради сблъсъците между футболни фенове и полицията в София; ГЕРБ и ДПС яростно го защитиха; Денков поиска публичен катарзис от Стоянов, като го заплаши със собствената си оставка(!); а самият министър непукистки обяви по медиите, че Кирил Петков, който сега иска да го изхвърли, навремето едва ли не му се молил да заеме поста.

И за Йоловски, и за Стоянов се надигнаха съмнения, че макар и номинирани от ПП-ДБ, те са тайни назначения на другите партньори в сглобката. Това няма как да се провери. Пеевски яростно отрича, че ДПС участва в кабинета. А Борисов държи на версията си, че има само един представител – външният министър Мария Габриел. Така му е удобно – неговата партия не поема отговорност за нищо, което правителството върши, и той може да се оплаква колкото си иска, че несправедливо са го лишили от полагащия му се дял от изпълнителната власт.

Тук обаче най-интересен се оказа премиерът Денков

Той директно и публично отказа на журналисти да назове кой министър от коя партия е бил издигнат. Право в лицата им го каза, при това двукратно! За липса на прозрачност е безсмислено да го обвиняваме – такава в политиката няма, откакто функционира сглобката. Отказът на Денков да отговаря обаче поражда подозрението, че публично обявената формула на кабинета – един министър на ГЕРБ, всички останали за ПП-ДБ – е лъжа. Както и че десните са направили далеч по-голям компромис с бившите си врагове, за да се създаде сглобката, отколкото публично признават.

А сега тези компромиси продължават. Милиарди в държавния бюджет се пренареждат за любими партийни проекти, така че парите да изтекат към обръчите от фирми. Министри, прокарани с мълчаливото одобрение на ГЕРБ и ДПС, запазват постовете си. ПП-ДБ остават приклещени във все по-затягащата се хватка на лицемерните им партньори. Властта, която десните упражняват чрез правителството, изглежда все по-илюзорна. А общественополезни резултати от цялата тази уродлива политическа схема засега не се забелязват (даже шумно рекламираната конституционна реформа тихичко се ревизира). За какво тогава е всичко това?