Статията е написана от Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат за икономика в The New York Times.

През 1998 г. в Индонезия видях как Международният валутен фонд унищожи банковата система на тази страна. Спомням си Мишел Камдесю, директор на МВФ по онова време, стоящ пред президента Сухарто, когато Индонезия се отказа от своя икономически суверенитет.

На среща в Куала Лумпур през декември 1997 г. предупредих, че по улиците ще има кръвопролитие в рамките на шест месеца - бунтовете избухнаха пет месеца по-късно в Джакарта и из цяла Индонезия.

И преди, и след кризата в Източна Азия, и тази в Африка и Латинска Америка, най-скоро в Аржентина, програмите на МВФ се провалиха, превръщайки спадовете в рецесия, а рецесията в депресия.

Мислех, че урокът от тези провали е бил добре научен, така че дойде като изненада, че Европа, започвайки преди около 5 г., реши да използва същия вид тромава и неефективна програма в Гърция.

Независимо дали програмата е добре приложена, тя ще доведе до неустойчиви равнища на дълга, също както стана в Аржентина. Макро-политиките, изисквани от Тройката, ще доведат до по-дълбока депресия в Гърция. Поради тази причина сегашният директор на МВФ Кристин Лагард каза, че е необходимо това, което евфимистично се нарича "преструктуриране на дълга" - това е, по един или друг начин, отписване на значителна част от него. Поведението на тройката кредитори е непоследователно, германците казват, че няма да има отписване на дълга и че МВФ трябва да бъде част от програмата. Но МВФ не може да участва в програма, в която дълговите равнища са неустойчиви, а гръцкият дълг е неустойчив.

Режимът на строги икономии в голяма степен е виновен за сегашната гръцка депресия - свиване на брутния вътрешен продукт с 25% от 2008 г. досега, безработица на ниво от 25% и при младежите два пъти по-висока. Но тази нова програма засилва натиска още повече - целта вече е първичен бюджетен излишък от 3.5% към 2018 г., при очаквано ниво от около 1% за тази година.

Но ако тези цели не бъдат постигнати, а това почти сигурно няма да стане поради самия замисъл на програмата, допълнителните икономии стават автоматични - орязване на разходите, което води до ново такова. Това е вграден дестабилизатор. Високият процент безработица ще намали заплатите, но кредиторите не изглеждат доволни от темпото на спад в жизнения стандарт в Гърция. Третият спасителен пакет също изисква "модернизацията" на колективните трудови договoри, което означава отслабване на профсъюзите.

Нищо от това няма смисъл дори от перспективата на кредиторите. Това е като вкарването в затвора на длъжниците през XIX век – както затворените длъжници не могат да реализират приходи, за покриване на дълговете си, така и задълбочаващата се депресия в Гърция ще прави страната все по-малко способна да плаща на кредиторите си.

Структурни реформи са необходими, както бяха и в Индонезия, но това колко много са налагани, няма почти нищо общо с атакуване на реалните проблеми, с които се сблъсква Гърция. Обосновката зад повечето от ключовите структурни реформи не е обяснена добре, нито на гръцката общественост, нито на икономистите. При липсата на такова обяснение има широко разпространена нагласа в Гърция, че тройката кредитори служат на прикрити интереси в и извън страната.

Да вземем примера с млякото. Гърците се наслаждават на прясно мляко, произвеждат го на местно ниво и го доставят бързо.

Но Холандия и други производители на мляко в Европа биха искали да увеличат продажбите на тяхното мляко, транспортирано на дълги разстояния и то да изглежда толкова прясно, колкото и гръцкия продукт. През 2014 г. кредиторите настояват Гърция да премахне етикета "прясно" от своето наистина прясно мляко и да удължи допустимия срок на годност. Сега искат и отстраняването на правилото за престой до пет дена на щанда за пастьоризираното мляко. При тези условия големите европейски производители са убедени, че ще могат да победят дребните гръцки конкуренти.

На теория гръцките потребители ще извлекат полза от по-ниските цени, дори и ако получават по-ниско качество. На практика новият пазар на дребно е далече от конкуренцията и първите индикатори са, че по-ниските цени до голяма степен не стигат до потребителите. Тук виждаме значението на информацията и как фирмите често се опитват да извлекат полза от това, че потребителите имат ограничен достъп до данните за продукта.

Един съществен проблем в Гърция - и в икономиката, и в политиката, е ролята на група милиардери, които контролират ключови сектори, включително банки и медиите, събирателно наричани гръцките олигарси. Те са тези, които се съпротивляват на промените, които бившият премиер Георгиос Папандреу се опитваше да въведе, като повишаване на прозрачността и по-прогресивна данъчна система. Важните реформи, които биха обуздали гръцките олигарси, до голяма степен са извадени от програмата - това не е изненада, доколкото кредиторите и в миналото изглежда заставаха на страната на едрия гръцки капитал.

Когато стана ясно, че гръцките банки ще трябва да бъдат рекапитализирани, имаше смисъл да се изискват акции с право на глас за гръцкото правителство. Това беше необходимо, за да бъде осигурен контрол върху харченето на отпуснатите от държавата пари, включително за финансиране на притежавани от олигарсите медии. Това не се случи. Кредиторите по някаква причина пренебрегнаха и предложенията на Папандреу за прозрачност и електронно правителство.

Нормално МВФ предупреди за опасностите от високите данъци в Гърция. Сега кредиторите настояват за още по-високи ефективни данъчни ставки дори при ниски нива на доходите.

Всички досегашни правителства в Гърция признават важността на повишаването на данъците, но сгрешената данъчна политика може да помогне за разрушаване на икономиката. В една икономика, в която финансовата система не работи добре, където малките и средни предприятия не могат да получат достъп до кредити, Тройката настоява гръцките фирми, включително семейните магазини, да плащат всички свои данъци предварително, в началото на годината, преди да са ги спечелили, преди дори да знаят какъв приход ще имат.

Изискването е предназначено да намали укриването на доходи, но при обстоятелствата, в които се намира Гърция, то разрушава дребния бизнес и увеличава възмущението както от правителството, така и от кредиторите.

Изискването противоречи също на други искания, с които се сблъсква Гърция - елиминиране на удържания при източника трансграничен данък за износ, който е данък при източника върху парите, изпращани от Гърция на външните инвеститори.

Такива данъци са характерна черта на добри данъчни системи в страни като Канада и са важна част от събирането на данъци. Но очевидно е от по-малко значение да се гарантира, че чужденците си плащат данъците, отколкото, че гърците го правят.

Има още много странни мерки в спасителните пакети на кредиторите, тъй като изглежда всеки член на Тройката има свои изисквания.

Както предупреждават лекарите, възможни са нежелани реакции на лекарството. Само че битката не е само за Гърция. Тя не е само за пари, въпреки че специални интереси в останалата част на Европа и някои в самата Гърция се възползват от Тройката да оказват натиск в полза на собствените си интереси за сметка на обикновените гръцки граждани и на цялата икономика на страната.

Лично съм виждал това многократно, когато бях в Световната банка, особено в Индонезия.

Но тези политически дебати са всъщност за идеология и власт. Всички знаем това. И разбираме, че това не е само един академичен дебат между левица и десница. Някои от десницата се фокусират върху политическата битка - тежките условия, поставени на лявото правителство на СИРИЗА трябва да бъдат предупреждение за всеки в Европа какво може да му се случи, ако реши да бъде твърде социален. Някои се фокусират върху икономическата битка - възможността за налагане на Гърция икономическа рамка, която не може да бъде приета по никакъв друг начин.

Категорично смятам, че налаганите политики няма да работят, че резултатът от тях ще бъде безкрайна депресия, неприемливи равнища на безработица и дори растящо неравенство. Но също силно вярвам в демократичните процеси - че пътят за постигане на каквато и да е рамка, която някой мисли за добра за икономиката, е чрез убеждаване, а не принудително. Силата на идеите е толкова много против това, което бива налагано на Гърция и изисквано от нея. Строгите икономии водят до свиване на икономиката, приобщаващият капитализъм - една антитезата на това, което създава Тройката - е единственият начин за създаване на споделено и устойчиво благоденствие.

Засега гръцкото правителство е капитулирало. Може би, когато загубеното половин десетилетие се превърне в загубено цяло десетилетие, когато политиката стане още по-грозна, когато доказателствата за нейния провал се натрупат, Тройката ще се вразуми. Гърция се нуждае от преструктуриране на дълга, по-добри структурни реформи и по-разумни цели за първичен бюджетен излишък. По-вероятно е обаче кредиторите да направят отново това, което правеха през последните пет години - да обвинят жертвата.