Кръстена и осветената вода на Ивановден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили.

На Ивановден всеки именик трябва да почерпи. Лоша поличба е, ако на този ден никой не почете именика или не му дойде на гости.

На Ивановден обичаят повелява да се почитат кумовете.

Затова вечерта на празника се ходи на гости на кума. В никакъв случай не се ходи с празни ръце. Кумът се дарява с баница, вино, кравайчета и кървавица.
Преди много години в ранни зори още преди изгрев слънце, младите жени в семейството носели в къщата вода кладенец или река. С нея къпели децата в родата
за здраве в голям съд, наречен чебър, пише "За жената".

Традицията повелява в него да се изкъпят и булките и младоженците, които са се взели в зимните дни преди Ивановден. След това къпането продължава, но само за тези момци и момичета, които носели името Иван и Иванка.

В някои краища на България, девойките, наречени водичарки, ходят по къщите на близки и роднини. Едната е облечена в невестини дрехи. В бяло бакърено котле тя
събира подаръци, дребни монетки, след като е целунала ръка на стопанина на къщата.
Другите водичарки благославят всеки член от семейството с песен.

Имен ден на Ивановден празнуват: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна!