Над 55 години са 53,5 на сто от лекарите у нас, които са общо 29 604, сочат данните на Националния статистически институт към края на 2021 г. На пенсионна възраст – над 65 години, са 18,6 на сто

Проучване на кореспондентите на БТА в страната показа, че активно работят и над 80-годишни медици, а някои от най-възрастните представители на хуманната професия споделиха и своята мотивация за труд на тази възраст.

Застаряването на лекарите е сред сериозните проблеми на ръководствата на лечебните заведения. Според главния лекар на МБАЛ-Търговище д-р Иван Светулков в такива условия се работи много трудно.

"Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст, се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира", коментира за БТА д-р Красимир Панчев, председател на Лекарската колегия в Кюстендил.

„Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, но нито един не го иска“, сподели за БТА 80-годишният завеждащ лечебната дейност в сектора по фтизиатрия към отделение „Пулмология и фтизиатрия“ на държавната болница „Д-р Стамен Илиев“ в Монтана д-р Цветан Петров.

Мотивира ме любовта към професията, каза за БТА 85-годишният общопрактикуващ лекар Оник Кеворкян, чийто кабинет е в хасковското село Стамболово. Признава, че и финансовото ѝ измерение не е без значение.

Проблемът със застаряването на лекарите е свързан и с липсата на млади практикуващи медици - до 35 години. Според националната статистика техният брой в страната е 4 935 или 16.7 на сто от всички. По думите на директора на болницата в Чирпан д-р Неделчо Тотев, който е и председател на Националното сдружение на общинските болници, младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като най-често намират реализация в чужбина.

Най-младият сред личните лекари в Русенско - 45-годишният д-р Айдън Джиниев казва, че причината е прекалено голямата натовареност с административна дейност, липсата на професионално развитие и време за адекватна почивка и отпуск. По думите му, за да бъде тази специалност желана, трябва да се облекчи административната дейност.

Каква е картината в страната?

Общо 1322 са лекарите на щат в Старозагорска област, от тях на възраст от 54 до 64 години са 514, а над 75 години броят им е 21, съобщи за БТА Милена Караиванова, началник на Териториално статистическо бюро-Югоизток в Стара Загора.

Броят на младите лекари до 35 години е 180. Само двама са постъпили в болницата в Чирпан през последната година, каза за БТА директорът ѝ д-р Неделчо Тотев, който е и председател на Националното сдружение на общинските болници. По думите му младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като през последната година болницата са напуснали трима млади специалисти. Най-често намират реализация в чужбина, обясни д-р Неделчо Тотев. Той е категоричен, че трябва изключително спешно да се предприемат мерки от държавата, защото дефицитът нараства с всяка една година.

Най-възрастният общопрактикуващ лекар на територията на Кюстендилска област е 85-годишна жена, съобщиха за БТА от Регионалната лекарска колегия в Кюстендил. От всичките 389 лекари, членуващи в местната колегия, 152-ма са над 61-годишна възраст, посочиха още от там. Средната възраст на лекарите сред мъжете е 58 години, а тази сред жените - 57.

Четиридесет и четири процента от сестринския персонал в кюстендилската многопрофилна болница са в пенсионна възраст, каза за БТА изпълнителният директор на здравното заведение д-р Александър Величков. Това са общо 64 души, сред които влизат медицински сестри, акушери, лаборанти. В пенсионна възраст в най-голямото здравно заведение в Кюстендилска област са и 20 процента от лекарите. "Младите хора не остават в големите градове и това не е само при лекарското съсловие. Това е свързано с по-добро заплащане, семейство, деца, образование, култура", коментира д-р Величков. Според него тенденцията е големите градове да стават все по-големи, а малките - обратното. Въпреки това към момента в кюстендилската болница няма недостиг на медицински специалисти. От няколко години в здравното заведение работят и лекари от Босилеград (Сърбия), които са завършили в България.

"Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира", каза за БТА д-р Красимир Панчев, председател на Лекарската колегия в региона. "Съсловието в малките градове е напълно обезверено, а въвеждащата се в момента електронна система не ни облекчава", коментира още д-р Панчев. Той посочи, че вече има заявления от медицински специалисти, които декларират отказ да работят със здравната каса. Това ще се отрази зле на здравната система като обслужване от една страна, а от друга - ще доведе до увеличаване на заплащането", каза още д-р Панчев.

В област Търговище работещите лекари в заведения за болнична и извънболнична помощ, както и в други здравни заведения, са общо 312, съобщиха за БТА от Териториалното статистическо бюро – Североизток. Кадровият дефицит и застаряването на специалистите е сред сериозните проблеми на ръководствата на лечебните заведения. Според главния лекар на МБАЛ-Търговище д-р Иван Светулков в такива условия се работи много трудно. “По биологични причини или смърт много колеги отпаднаха от състава. Поради липсата на кадри или заради наложително излизане в по-продължителен болничен или отпуск, сме на ръба при съставянето на графици за подсигуряване на 24-часови дежурства“, каза той пред БТА. В болницата в Търговище най-възрастните лекари са д-р Георги Георгиев и д-р Владимир Горанов, които са над 75-годишни.

По данни от статистиката в региона преобладават лекарите на възраст 55-64 години – 133-ма. Общо 16 са работещите медици възраст над 75 години, лекарите, а 49 са тези, които активно упражняват професията си във възрастовия диапазон 65-74 години. Медиците до 35 години са 33-ма.

Възрастовата структура на областната болница в Търговище, където работят 98 лекари и 228 медицински специалисти, показва, че процентът на младите специалисти е малък. При лекарите най-голяма е групата на работещите на възраст между 51-61 години – почти 38 процента, а на младите до 30 години - 11 на сто.

Общо 803 лекари практикуват на основен трудов договор в лечебните и здравни заведения в област Русе, показват данните на териториалното статистическо бюро в Русе. Най-много са лекарите във възрастовия интервал между 55 и 64 години - 298 души или 37,1 процента от всички работещи в областта, а на работещите над 75-годишна възраст - 2,6 на сто при 1,9 процента за 2020 година. Делът на младите лекари до 35-годишна възраст към края на миналата година е 16,3 процента или 131 души.

Най-младият сред личните лекари в Русенско е 45-годишният д-р Айдън Джиниев. Той се грижи за 6000 пациенти, като неговата практика е една от най-големите в региона. По думите му няма млади кадри сред общопрактикуващите лекари. "Най-зле е положението при нас. Младите се ориентират основно към кардиология, инвазивна кардиология, акушерство и гинекология, хирургия - специалности, които са по-добре заплатени и има възможност за по-голямо развитие", коментира за БТА д-р Джиниев и даде пример със себе си. "През 2001 година бях на 23 години и сключих първия си договор с Районната здравноосигурителна каса в Русе. Тогава бях най-младият общопрактикуващ лекар в цялата област. Днес, 21 години по-късно, продължавам да бъда най-младият общопрактикуващ лекар в област Русе. През всичките тези 21 години след мен не дойде никой", обясни лекарят.

Казва, че причината е прекалено голямата натовареност с административна дейност, липсата на възможност за професионално развитие, както и време за адекватна почивка и отпуск. По думите му, за да бъде тази специалност желана, трябва да се облекчи административната дейност. "Крайно време е електронното здравеопазване да влезе в пълната си цялост. Моят персонал в момента реди амбулаторни листи по папки. Това отнема цял ден на една медицинска сестра. Живеем в съвременна епоха, а ни се налага да редим листи в папки. Издаваме и безкрайно много медицински справки и удостоверения. Това също отнема време, а голяма част от тях не са заплатени. И да обобщим – работим много, но на много ниска ставка", обясни д-р Джиниев.

Близо две трети от редовните членове на Регионалната лекарска колегия (РЛК) към Българския лекарски съюз във Враца са в предпенсионна и пенсионна възраст, съобщи за БТА председателят на колегията д-р Ирена Мазнева. От общо 612 лекари, членуващи в съсловната организация, 203-ма са на възраст 51-60 години, а 200 лекари – на възраст 61-70 години, сочи справката на РЛК-Враца към 30 юни тази година.

Само 25 са лекарите под 30 години, докато 72 техни колеги или 12 на сто от общия брой са над 70-годишна възраст и поне част от тях продължават да практикуват и след пенсионирането си. Според д-р Мазнева, регионалната колегия е наясно с проблема с недостиг на кадри и се стреми да запази всеки лекар в професията и да продължи да работи във Врачанска област, но процесът става все по-труден. „Много колеги търсят реализация на друго поприще, не само заради заплащането и трудното професионално израстване, но и заради постоянния стрес и нарастващо обществено недоверие към лекарската професия“, казва тя.

Макар и наскоро да навърши 80 години, завеждащият лечебната дейност в сектора по фтизиатрия към отделение „Пулмология и фтизиатрия“ на държавната болница „Д-р Стамен Илиев“ в Монтана д-р Цветан Петров все още е на работното си място. От 53 години насам той се бори с „жълтата гостенка“ и е излекувал хиляди болни. Той е единственият специалист по лечение на туберкулоза в област Монтана и е най-възрастният работещ лекар в региона.

„Пенсионер съм от 17 години. Имам си всичко, които ми трябва да живея. На работното си място съм все още по две причини – да съм полезен на хората и да излекувам още болни преди да си отида от този свят, и защото никой друг лекар не иска да заеме мястото ми. Младите лекари завършват образованието си, а после повечето от тях поемат към чужбина. Други се насочват към по-платените дейности в медицината у нас. Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, но нито един не го иска. Никой не специализира в лечение на туберкулоза и до сега няма кой да ме смени“, сподели пред БТА възрастният лекар. Той коментира, че туберкулозата все още е опасна, макар и не както преди 80-100 години. Лечението ѝ е продължително и скъпо, а заради пандемията в последните две години много заразени не идваха да се лекуват. Сега имаме бум и отделението е почти пълно, сподели д-р Цветан Петров.

Близо половината от упражняващите професията си лекари специалисти в област Разград са над 60-годишна възраст, показват данните на Районната колегия на Българския лекарски съюз в Разград. В момента работещите медици в региона между 61 и 70 години са 86, а броят на лекарите над 70 години надхвърля 40, каза за БТА секретарят на разградската съсловна организация Анита Алкушева. По думите й, макар вече да са навършили 80 години, професията си все още практикуват невролозите Атанас Христов и Людмил Дяков, както и джипито от Исперих Венета Николова.

Медицинските специалисти на възраст между 51 и 60 години са 80, а между 41 и 50 години - 24. Практикуващите лекари специалисти на възраст от 31 до 40 години са 32. Едва 11 са специалистите в областта, които нямат навършени 30 години. Най-младият работещ лекар е 26-годишната Назлъ Салимова - специализант в детското отделение на разградската болница.

Според специалистите от Регионалната здравна инспекция в Разград основните причини за застаряването на лекарското съсловие са миграцията на млади специалисти в чужбина, липсата на възможност за кариерно развитие и интерес към определени специалности, неясните правила и затруднения при специализация.

На 85 г. е най-възрастният лекар в МБАЛ "Рахила Ангелова" в Перник - д-р Димитър Димитров, специалист "Уши, нос и гърло", съобщиха от здравното заведение. В община Трън единственият общопрактикуващ лекар е на 77 г., по данни на Регионалната здравна инспекция. Лекарите споделят, че продължават да работят от любов към професията и към пациентите си.

Младите практикуващи лекари в Пернишка област на възраст до 35 години са 22 или 5.9 процента, а на 65 и повече години са 67 души, което е 18.1 на сто. Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 187 или 50.4 процента, съобщиха на БТА от Териториалното статистическо бюро.

На 86 години е най-възрастният общопрактикуващ медик в област Хасково, съобщиха от Районната здравноосигурителна каса. Това е личният лекар д-р Хари Папазян, който има амбулатория в Харманли. С година по-млад от него е също джипито Оник Кеворкян, чийто кабинет е в село Стамболово. Мотивира ме любовта към професията, каза за БТА Кеворкян, който е и инфекционист по специалност. Разбира се, и финансовото измерение на работата е важно, добави той. На въпрос докога смята да практикува, служителят на Хипократ отговори - „Докогато съм на крака. Падна ли, спирам“. Д-р Кеворкян стана популярен през септември миналата година след като се оказа, че той е лекарят, ваксинирал най-много свои лични пациенти в Хасковско – над 1000 души от записаните при него към 3000 пациенти.

Общо 649 е броят на работещите висши медицински кадри в област Хасково към 31 декември 2021 година, казаха от местното статистическо бюро. Най-голям е процентът на докторите във възрастовата граница 55-64 години – 48,3 процента. Работещите специалисти между 65 и 74 години са 121 или 18,7 процента, а тези над 75 години са 27 на брой или 4,2 на сто.

Най-младият личен лекар в областта е 48-годишният Иван Ангелов от Харманли.

Над 55-годишна възраст са 70 процента от лекарите, практикуващи в област Смолян, според данни на Териториалното статистическо бюро. Застаряването на населението в планинската област се отразява и на средната възраст на медицинските специалисти в региона, като едва 6.8 на сто са младите лекари до 35 г. В областта работят 305 медици, от които между 55 и 64 г. са 135, а в групата от 65 до 74 г. попадат 66. Практикуващите доктори над 75-годишна възраст са 15, като в Смолян работи общопрактикуващ лекар на 80 г. В болнични заведения в областта има осем лекари над 75 г., а в извънболничната помощ – шестима.

Според информация от Районната лекарска колегия (РЛК) в Смолян 81.7 процента от лекарите са над 50-годишна възраст. Напредващата възраст на медиците ще се отрази като продължаващ дефицит на кадри, както в болниците, така и в практиките на специалисти и джипита в следващите години, прогнозират от РЛК.

Средната възраст на общопрактикуващите лекари в Смолянско е 60.9 години, съобщиха от РЗОК. Най-възрастният е на 80 г., а най-младият – на 48 г. При лекарите специалисти доайенът е на 85 г., а най-младият е 32-годишен. Над 70 г. са осем джипита и 12 лекари специалисти, работещи по договори с Касата.

Във Видинско общопрактикуващите лекари са 54, съобщиха от Районната здравноосигурителна каса. Най-възрастният от тях е на 79 години с практика „Уши ,нос, гърло“, а най-младият - 39- годишен с голяма лекарска практика във Видин. Първенството за най-млада лекарка във Видинско държи 33 годишна акушер-гинеколожка, която работи в МБАЛ „ Св. Петка“ и като специалист допълнително в медицински център, допълниха от местната РЗИ.

Трайна е тенденцията на недостиг на лекари и медицински персонал от години и във видинската многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Св. Петка“, която обслужва населението на 11-те община на Видин. Лекарите са 84, свободните лекарски места са 25, каза за БТА д-р Ивета Найденова, директор на МБАЛ „Св. Петка“. В здравното заведение има и седем свободни места за специализанти. Най-много медици има във възрастовата група 55-64 години - 38, 20 са над 65 години, а под 35-годишни са само двама медици. Подробен анализ на състоянието на кадрите показва, че от медицинския персонал работещите над 50 години са 119 човека от всичко 187, което поставя на изпитание нормалното функциониране на болницата, каза още Найденова. Под 30 години в МБАЛ са само трима медицински специалисти.

Голяма част от персонала на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) в Благоевград е в пенсионна или близка до пенсионната възраст, каза за БТА директорът на лечебното заведение д-р Огнян Митев. Интересът от страна на млади медици е малък, а тези, които идват да се обучават в болницата, са единици. Почти няма отделение, в което да не се изпитва нужда от млади кадри. От гледна точка на сестри и акушерки, обаче, лечебното заведение в последните години „наваксва“ с кадри от Югозападния университет „Неофит Рилски“, каза още директорът на благоевградската болница.

Половината от медиците в МБАЛ „Югозападна“ също са в пенсионна възраст, голяма част са и тези в предпенсионна възраст, каза за БТА управителят на болницата д-р Илия Тонев. В лечебното заведение се лекуват пациенти от района на Петрич, Сандански, Струмяни и Кресна, които са с население общо около 100 хиляди души. Отделно, поради близостта до границата с Гърция и Република Северна Македония, се лекуват и транзитно преминаващи, курортисти от цялата страна, както и българи, които живеят или работят в Северна Гърция, посочи д-р Тонев.

Опит да се привлекат млади кадри е решение на общинските съвети на Петрич и Сандански за отпускане на стипендии на младежи, които изучават медицина, които обаче след това да останат на работа в болницата. В момента такива стипендии получават 10 младежи.

В МБАЛ „Иван Скендеров“ в Гоце Делчев от общо 60 лекари 16 са пенсионери, а четирима ще се пенсионират до пет години.

Средната възраст на общопрактикуващите лекари във Варненския регион е 60 години, съобщиха за БТА от Регионалната здравноосигурителна каса. Най-възрастният доктор, който продължава да практикува своята професия и да се грижи за пациентите си, е на 80 години.

В региона са регистрирани 254 практики на общопрактикуващи лекари, като в тях са записани 271 медици. Част от тях обслужват по 2-3 населени места. Лекарят с най-голямата пациентска листа е във Варна, като в нея фигурират 8 195 души.

Най-възрастният активно работещ лекар в област Сливен е на 82 години, съобщиха за БТА от Регионалната здравна инспекция. Общо 505 са практикуващите лекари в областта, като от тях на възраст над 65 години са 111 души, а най-много -198 души, са на възраст между 55 и 64 години. Общо 65 са в най-младата група - под 35 години.

От общо 1536 лекари в област Плевен, 523-ма са между 55 и 64-годишни, тези от 65 до 74 години са 192-ма, а 26-има са на възраст над 75 години, които продължават да упражняват професията си показват обобщените данни за 2021 година на Териториално статистическо бюро – Северозапад, предоставени на БТА. Медиците под 35 години са 348. По-голямата част от лекарите в Плевенска област работят в заведения за болнична помощ, показват още данните от статистиката. Те са 930 като при тях най-голям е броят на тези под 35 години – 326. Лекарите на възраст между 55 и 64 години, които работят в болници, са 211.

По данни на Националния статистически институт общият брой на практикуващите лекари в Добричка област е 447. Най-голям – близо 43 процента, е делът на лекарите между 55 и 64 години. В пенсионна възраст са 92-ма - почти 20,6 на сто от всички. На 75 или повече години са 17 специалисти. Младите лекари – до 35-годишна възраст, са 34-ма или 7,6 на сто.

Най-голям дял от практикуващите лекари в област Ямбол са на възраст между 55 и 64 години – 40,2 процента, съобщиха от Териториалното статистическо бюро – Югоизток, след обобщаване на данните от изследване за 2021 година. В края на 2021 г. в лечебните и здравните заведения на областта практикуват общо 328 лекари, от които 80 са на възраст 65 и повече години - 24,4 на сто от общия брой медици в региона. Двадесет са практикуващите лекари на възраст до 35 години, което е 6,1 на сто.

Лекарите в Ловешка област, според отдел „Статистически изследвания“, са 460, като 128 от тях са на възраст над 65 години. Най-многобройна е групата им във възрастовата граница 55-64 години - 253 медици, а 103-ма са 65-74-годишни. Значителен е броят е на лекарите, които продължават да практикуват и след 75-годишна възраст - 25. Едва петима лекари са до 35-годишни. Във всички лечебни заведения в областта изпитват недостиг на специалисти – както на лекари, така и на друг медицински персонал.

Над 250 са лекарите в Силистренско, показва справка от колегията на Българския лекарски съюз. Медиците над пенсионна възраст в района са повече от 80 души, като най-възрастният работещ лекар е 85-годишният кардиолог Георги Петров.

Районната здравноосигурителна каса в Шумен има сключени 79 договора за изпълнение на първична извънболнична медицинска помощ. На трудови договори работят 87 общопрактикуващи лекари, от които 23-ма са над 65 години. Има и 12 наети лекари, четирима от които са в пенсионна възраст.