Днес е денят на българското Съединение

По този повод в Дойче Веле Александър Андреев припомня за Обединението на Германия преди три десетилетия и твърди, че изграждането на общество е по-важно от градежа на нация или на държава

На английски му казват nation building, изграждане на нация. На български има „държавно строителство”. Честно казано, и двете ме притесняват. Ще ми се най-вече да се гради общество, а не нация или държава. И мисля, че обединението на Германия именно като градеж на общество се развива много успешно. Но какво точно се случи тогава, преди три десетилетия?

"Ние сме един народ"

Най-напред гражданите на ГДР масово обърнаха гръб на държавата си - именно на държавата - и излязоха на улицата с лозунга „Ние сме народът”, като поривът им беше най-вече демократичен. Неусетно обаче лозунгът претърпя промяна и се превърна в „Ние сме един народ”. Тоест, поривът вече беше насочен към обединението на двете германски държави. Източногерманските демократи пожелаха единна нация и единна държава, а единното общество започна да възниква едва след това. И то най-вече защото обединена Германия запази удивително добрата конституция на бившата ФРГ и защото западногерманците приеха „бедните братовчеди” с трогателно внимание и се съгласиха да плащат в тяхна полза данък „солидарност”.

Мнозинството от източногерманците отдавна искаха да избягат в Западна Германия - както заради свободата и демокрацията, така и заради бананите. В България след три дни е 9 септември, така че нека си го кажем направо: и НРБ се провали заради несвободата, недемокрацията и не-бананите. Тоест, формулирано без уговорки: обединението на Германия беше всъщност доброволно и ентусиазирано присъединяване на ГДР към ФРГ. Но заради голямата политика и заради демокрацията трябваше леко да се маскира. Знаете, че по онова време най-вече Великобритания никак не го искаше, резерви имаше и Франция. За разпадащия се Съветски съюз - главно в лицето на Горбачов и Шеварднадзе, най-важно беше да се запазят мирът и стабилността, пък и Западна Германия плати много милиарди за изтеглянето на съветските войски от ГДР. Има обаче и друго: обединението никога нямаше да се осъществи, ако Горбачов от самото начало знаеше какво ще излезе накрая: че обединена Германия ще бъде член на НАТО, а историческото обобщение на случилото се ще гласи „Западът спечели Студената война”. Мнозина руснаци и до днес го възприемат като унижение, а от това чувство на унижение Владимир Путин черпи основния си властови ресурс. Лично аз мисля, че Западът наистина спечели Студената война, но на Русия поне на думи трябваше да ѝ бъде спестено това горчиво хапче.

Когато двете Германии се обединиха

И така: Германия се обедини, защото хората го искаха, защото уникалната политическа ситуация го позволи и защото тогавашният канцлер Хелмут Кол почти безразсъдно се втурна към открехналия се исторически прозорец. Обедини се мирно и без да се кара със съседите, но в същото време това обединение заложи и капани. Закъснялото настръхване на Русия вече споменах, а има и още. Икономиката и обществото на бившата ГДР се оказаха много по-различни, да не кажа по-изостанали, тъй че за спояването бяха нужни много пари и усилия. Обединителният патриотизъм възроди - макар и само у едно незначително малцинство - опасните идеи за някакво величие, ако не и превъзходство на нацията. А правилната и много последователна работа над архивите на Щази и комунистическото минало отвори мъчителни рани в тъканта на обществото.

Но общество възникна - общество на германците от двете някогашни републики. През годините виждаме на какви удивителни усилия е способно едно такова силно и стабилно общество, видяхме как в началото на бежанската криза посрещна бежанците - с германска добросъвестност, но и с всеотдайност.

Разбира се, опора на тази всеотдайност е не на последно място благоденствието на германците. Което, между другото, също има нещо общо с обединението, превърнало Германия в още по-силна икономика, но и натоварило я с тежки отговорности в европейската политика.