30 неизвестни плавателни съда са заснети под водата

Десетки потънали кораби крият тайните си на дъното на Дунав. За много малко от тях се знае кои са и при какви обстоятелства са се озовали в речните дълбини. Някои вероятно са там още от древността, други са били улучени по времето на Втората световна война, трети са претърпели някаква авария.

За тях не се носят легенди за потънали несметни богатства, нито пък гмуркачите са тръгнали да разгадават тайните им. Дунав не е като морето. Течението в реката е много силно и е опасно дори за най-опитните плувци. Съвременната техника обаче позволява да се видят очертанията на потъналите съдове и за някои от тях да се предположи кога приблизително са превозвали пътници или товари по голямата европейска река. Като например онзи озовал се на дъното край Гюргево кораб долапчия, чиито гребни колела са същите като на легендарния „Радецки“, пише Жанета Йорданова в Telegraph.bg.

Тръпка

„Около 30 напълно неизвестни за нас потънали плавателни съда засне апаратурата на новия ни хидрографски кораб само в участъка от Мартен до Свищов. По този над 70-километров воден път открихме очертанията и на още 10 потънали предмета, които не можем да идентифицираме, тъй като пясъците са ги погълнали почти изцяло“, разказа пред „Телеграф“ за най-новите находки изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав (АППД) инж. Павлин Цонев.

В АППД, чието седалище е в Русе, се пази една направена преди години справка за потънали или потопени умишлено съдове с цел корекция на водния поток. Тя обаче се отнася за по-ново време и не дава информация за минали периоди, а някои от данните в нея са отразени по спомени на капитани, юнги или други речни специалисти и са твърде неточни. А историята на потъналите кораби си е тръпка и дори да се открие някакъв дребен детайл, е цял успех.

„Много трудно е да се идентифицира всеки потънал съд и да се открият обстоятелствата, при които се е озовал на дъното. Това наистина е обект на много сериозна изследователска работа. В съхранените архиви на речните служби може да се намери някаква информация за произшествия в по-ново време, но за по-миналия век трябва да се търси задълбочено - по съобщения в тогавашните вестници, ако въобще е била отразена аварията, или от други източници“, обясни инж. Цонев.

Идентификация

Той си е направил труда да идентифицира част от съдовете и да прибави все пак някакви детайли към неподредения пъзел. Известно е например, че в района на островите Милка и Белене на дъното на реката има корабно гробище. През 1979 г. се решава да се отклони част от водния поток и той да минава не през ръкава на остров Милка, а отива в „главния“ Дунав. Тогава чрез взривяване са потопени три плавателни съда. В първите години те са изпълнявали функцията да преграждат и отклоняват водата, но сега пясъкът напълно ги е погълнал и може би една трета от водния поток отново минава през този канал. Цонев е издирил кои са тези потопени бракувани съдове. Това са несамоходният шлеп „РДИК“, шлепът „Никопол“ и 10-тонният плаващ кран „УП-2“.

Пясъците почти са погълнали някои съдове

Снимка: АППД

Пак в по-ново време, през 1987 г., се решава да се укрепи брегът на остров Белене и по същия начин се потопяват 5 съда, които все още могат да се забележат. В минали години при ниски води те често били нападани от ромски групи, които режели части от тях за скрап.

Интересна е историята на потънал през 1965 г. екипажен шлеп в района на Дунав мост. Оказало се, че има и кой да разкаже за случилото се - русенецът Петко Радев, който тогава бил юнга на плавателния съд. Шлепът бил натоварен с баластра и пътувал срещу течението, тласкан от моторния кораб „Козлодуй“. В същото време по Дунав в обратна посока се движел сръбският кораб „Вятка“ с гориво на борда. При разминаването чуждият плавателен съд ударил шлепа и той започнал да потъва. Екипажът му успял да се спаси.

В района на Дунав мост са потънали три съда и мястото е обозначено с шамандури

Снимка: АППД

Инциденти

Още два други потънали съда има в района на Дунав мост и те са обозначени с шамандури, за да са известни на капитаните на корабите. През 1997 г. потъва шлеп на Дунавския драгажен флот. През 2008 г. на дъното на реката се озовава секция на русенското дружество „Рубишипс“. Това е и последният потънал съд в нашия участък. Любопитна находка е открита с апаратурата на хидрографския кораб край бреговете на Гюргево. На едно и също място там са потънали три плавателни съда.

Вероятно румънците знаят каква е причината за инцидентите. На изображението се вижда, че единият от корабите е доста стар и вероятно е от по-миналия век. Ясно личат гребните колела, тъй като при потъването съдът се е обърнал.

Не е известно откъде е тръгнала приказката за потънал в района на остров Батин кораб с шевни машини на борда. Навремето някой сигурно си е направил шега и от уста на уста така е стигнало до наши дни, смята инж. Цонев.

За съжаление озовалите се на дъното на Дунав кораби не могат да се превърнат в подводна атракция и да бъдат проучени, както тези в близост до морското крайбрежие. Затова и историята на много от тях вероятно ще остане неизвестна.

Слагат шамандури

И ако историята на потъналите кораби дразни любопитството на изследователите, за работещите по реката по-важно е да знаят не толкова обстоятелствата, при които тези съдове са се озовали на дъното, а местонахождението им. Една от функциите на АППД е да гарантира безопасността на фарватера (плавателния път), защото при ниски водни стоежи всеки потънал съд би могъл да се окаже пречка за движението по Дунав.

А реката е жив организъм. Течението може да размести пясъците и дъното да покаже нови находки. Важно е те да се знаят и на мястото да се постави шамандура, за да се предупредят капитаните на корабите. Потъналите съдове трябва също да са маркирани на електронните карти и при корекция на фарватера да се знае къде има опасност.