Пиша тази статия, защото в момента изпитвам смесени чувства. Преди няколко дни ни напусна един чудесен човек, които направи грешка, която за жалост заплати с живота си. А именно Петър Василев. 

С голяма тъга чета из интернет всякакви щуротии и ненужни статии, коментари и мнения по най-различни теми които не са важни за никого.Толкова е тъжно , че загубихме един чудесен млад човек, а никои нищо не каза по тази тема.Никои не написа един ред или едно изречение по тази тема, което мен много ме разтресе.Това е загуба за всички нас , защото още един млад човек си отиде .

В тази статия, послание , мнения или както искате го приемете искам само да напомня на хората в Русе, че загубихме един млад и чудесен човек. Не искам да говоря кои е прав и кои не. И бих помолила всеки да запази коментара си за себе си. В този тежък момент искам да изкажа съболезнования на семейството му и най-близките му хора. Сигурна съм , че много хора го познаваха и много хора се сещат за него с голяма усмивка на лицето - Точно като мен.

Нека още веднъж помоля всеки които прочете това ( ако въобще си направи труда да прочете целия текст) да сдържи лошото в себе си , защото идеални хора няма. Всички грешим ежедневно, ежеминутно. Хубаво е когато се учим от грешките си и се стараем да не ги повтаряме. Хубаво е поне веднъж да не гледаме негативно на всичко и да изсипваме помия върху другите . Нека сме повече човеци - нека погледнем на този ужасно трагичен инцидента от тази гледна точка.

Простихме се със един млад, изключително забавен млад човек, който притежаваше най-заразителната усмивка и дълбоките очи. Нека всеки които го познаваше да сети с усмивка за първия ден, първия миг в които се запозна с Петър Василев . За най-забавните моменти с него и за всеки път в които той е бил до вас , когато сте имали нужда. Нека не забравяме тези които не са до нас вече, и нека се сещаме за тях с добро, и с усмивка.  Не трябва да съдим хората , да поставяме етикети и, да изказваме мнения по теми по които не сме компетентни. Колкото хора има на света още два пъти по толкова мнения могат да се съберат за дадена ситуация. 

Всеки човек е уникален и заслужава само най- прекрасните неща в живота. Но за жалост живота е кутия с бонбони и не знаеш какъв ще ти се падне- може да е с вкус на щастие , но може да е и много горчив. Толкова горчив , че да не ти позволява да му забравиш вкуса цял живот. 

Искам да благодаря на съдбата си , че имах щастието да познавам Петър и всеки път щом се сетя за него да грейва усмивка на лицето ми. 

Искам да се обърна към всички с молбата да цените малко повече живота си , защото всеки един от вас е важен за много хора. Дори и да не осъзнаваме как с действията си въздействаме на околните. Искам да помоля всеки един от нас да се постарае да е по- добър човек. Да не обръщаме внимание на дреболии, да не нападаме излишно другите и да се опитаме понякога да погледнем от очите на другия. 

Това е моето последно сбогом към Петър ти беше страхотен приятел и човек, спортист, служител на реда. Много хора тъжат за теб и ти никога няма да бъдеш забравен, ти винаги ще живееш в сърцата на всички нас всеки ден. Сигурна съм, че всеки от нас  се сеща за шегите му и забавните моменти с него в които чак лицето ти се схваща от смях . Нека никога не забравяме приятелите си и хората които ценим. Нека по-често им напомняме с малки жестове, че те са важни за нас тук и сега. А тези които не са с нас ще бъдат в сърцата ни завинаги. 

Сбогом приятелю надявам се сега да си на едно много по-добро място , да си много по-щастлив и да ни се смееш от там на грешките. Липсваш ни и никога няма да те забравим.

Спомена за теб ще живее вечно в душите ни!