Когато един дълъг живот е преживян достойно, с много доброта и талант, изпращането става част от него.

Днес гражданите на Асеновград се поклониха пред Надя Тодорова - една от емблематичните актриси в добрите години на българското кино, чиито уж малки роли останаха в паметта, предаде  БГНЕС.

Във фоайето на читалище "Родолюбие", където се проведе бдението, хората първо виждаха Надя Тодорова жива - на телевизор се въртеше филм на тв Европа с последното и интервю и откъси от филми. Тази енергия, за която всички говорят и дори не могат да я споменат в минало време, превърна бдението от прощална церемония в последна роля, вече съвсем истинска. За тази енергия говори дори човекът, който е докарал ковчега от Прага с катафалката - през целия път с дъщеря й Антоанета Теменугова са си припомняли нейни екранни реплики, епизоди, било е положително преживяване, а не трагично.

Надя Тодорова играе в над 30 български филма, първото й запомнящо се изпълнение е в "Записки по българските въстания". Следват много филми, а на особена почит в Асеновград се радва "Дами канят", който е заснет там. Днес белокоси мъже си спомнят детските години, когато са наблюдавали скришом снимачния екип, а фактът, че една от актрисите е тяхната съгражданка Надя Тодорова, ги е изпълвала още тогава с гордост. С нея те се гордеят и до днес.

Кметът на Асеновград Емил Караиванов каза, че в нейна чест ще се опитат да възродят театралното дело в града. А в малкия град е имало театрални представления преди 40 години.

Стефан Попов от Драматичен театър Пловдив беше единственият представител на актьорското съсловие, дошъл да изпрати със цветя Надя Тодорова. Заедно са играли на сцената на Пазарджишкия театър, за него смъртта на един талант е смърт на цялата вселена.

Тя умееше да изслушва хората, умееше да се намеси, когато трябва, а усмивката и можеше да те вдигне, разказват съгражданите. Днес те я изпратиха със цветя до последния й дом в Старите гробища. Така вълнуващо са я изпратили преди пет години при дъщеря й в Прага, като и тя, и те са знаели, че едва ли повече ще се срещнат на живо. Парадоксално, но днес гласът й, звучащ от телевизора във фоайето, накара хората да мислят, че тя се е върнала наистина. И пак ги кара да се усмихват.