Държавата екзекутира една млада жена с изстрел в тила призори на 8 март 1988 година. 

Разстрелът става на градското гробище в Сливен. Убитата е Елина Златанова от кърджалийския квартал „Възрожденци“. Дъщеря на народен представител. Това е последната изпълнена смъртна присъда в България, пише 24rodopi.com.

Професор по психиатрия от Москва се опита да спаси кърджалийката, която уби двете си деца, но не успя, разказва бивш полицай, който е запознат в детайли със случилото се в блок 18 в квартал „Възрожденци" преди 29 години. Бебе на 10 месеца и 4-годишното му братче тогава са открити мъртви в дома им, а убиецът е опожарил апартамента. Денят е 20 януари, годината 1986-а. Зловещата новина се разпространява мълниеносно по улиците на Кърджали, въпреки че по онова време медиите не съобщават за подобни криминални случаи.

Мълвата обхваща не само Кърджали, а и целия регион. Хората са изумени - навсякъде се говори само за трагедията, разиграла се в панелното жилище. Криминалисти, следователи и прокурори работят трескаво по разплитането на казуса. Издирват мъж със сини дочени дрехи, който е заподозрян за извършител на ужасното престъпление.

Работи се по показанията на единствения свидетел на случилото се - акушерката Елина Златанова, майка на двете убити деца. Според нейния разказ в дома й нахлул мъж на средна възраст, който разлял една туба нафта и я запалил. В огъня загиват малкият Елин и братчето му Невен. Първоначалната версия за случилото се обаче започва бързо да се пропуква. Причина за това стават не само противоречивите показания на Елина, но и резултатите от аутопсията. При нея се установява, че по тялото на едно от децата има прободни рани, нанесени с нож. Притисната от обстоятелствата, майката признава: "Аз убих децата и запалих апартамента."

"Не очаквах такова развитие на случая. Беше прекалено жестоко. Не допусках, че една майка може да постъпи така с децата си“, спомня си адвокат Страхил Алексиев, който тогава е следовател по делото. Години наред той е водил следствията на тежки престъпления. Признава обаче, че случаят с убитите деца е един от най-жестоките в практиката му. "Психичното състояние на Елина беше изключително сложно, а причина за него беше не само извършеното престъпление", твърди бившият следовател. При разпитите майката разкрива кошмарния семеен живот, който е водела в продължение на години със съпруга си - лекаря Мартин Златанов.

"Беше изключително интелигентна жена, но беше превърната не просто в обикновена домакиня, а в робиня на съпруга си", разказва бившият следовател. По време на разпитите акушерката признава, че ходенето до  магазина било единственото й развлечение. Елина се грижи за двете си деца, за съпруга си и за брат му, който е ерген и живее на тавана им. Родителите на младата жена са родом от село Боровица.

Възпитана е да се подчинява и да изпълнява прищевките на мъжа си и тя го прави години наред. Братята често устройват оргии, а акушерката е трябвало да почиства и мие след тях. Тя преглъща всичко и продължава да обгрижва деца, мъж, дом, девер ден след ден, месец след месец. Ежедневието й обаче става по-тежко, когато нейни приятелки и колежки почват да намекват, че Мартин й изневерява. Ревността започва да я изгаря като огън, но тя продължава да изпълнява безропотно многобройните си задължения като майка, съпруга, домакиня. Чашата на търпението прелива на 19 януари 1986 година.

Съпругът й обещава да я заведе на тържество за Бабинден в местната болница. Акушерката се приготвя за него през целия ден. Уговаря своя приятелка да гледа децата, облича хубава рокля и започва да чака съпруга си. Той обаче не се появява в уречения час, а късно през нощта. Влиза в апартамента и ляга да спи без да каже и дума на съпругата си. На сутринта д-р Мартин Златанов отива на работа. Когато външната врата хлопва, Елина става. Взема от терасата 20-литрова туба, пълна с нафта, която иначе едва повдига, и започва да полива апартамента. После го запалва.

Бебето се задушава веднага от гъстите облаци пушек, а тялото му е намерено овъглено върху остатъците от дюшек в детското легло. Баткото Невен се събужда и започва да вика майка си за помощ. Тя се нахвърля върху него с нож, който забива в корема му. "Мамо, какво направи? Извади ми червата", успява да промълви детето.

Елина влиза в банята на жилището, драсва клечка за кибрит и се самозапалва. Понеже не пламва изведнъж, не издържа на горящата болка и започва да крещи за помощ. Малкото съседи от входа, които не са на работа, се притичват, спасяват Елина и се опитват да гасят обхванатия от пламъци апартамент. Пристигат и 2 екипа огнеборци. Огънят е потушен трудно. Жилището е изгоряло напълно, а в него и двете деца. "Елина е постигнала целта си - да унищожи всичко, което са създали със съпруга си", казва Алексиев. По време на следствието той разпитва и съпруга Мартин Златанов. Определя го като студен човек.

"Не приемаше трагично случилото се. Бих казал, че дори не беше опечален", спомня си следователят. След като Елина Златанова прави пълни самопризнания, започва процесът. Подсъдимата е защитавана от адвокат Рени Цанова. "Процесът продължи цяла седмица. Беше най-тежкият, на който съм присъствала. Докато вървяха заседанията, не можех да спя", спомня си години по-късно съдебният секретар по делото Златка Кунцева. Елина се признава за виновна по всички обвинения. По време на процеса тя припада винаги когато се заговори за двете деца.

Адвокат Цанова пледирала за невменяемост на Елина. На помощ е извикан един от най-ерудираните професори по психиатрия от Москва. Тройната психиатрична експертиза обаче е категорична - обвиняемата както сега, така и в момента на извършване на деянието е действала в състояние на пълна вменяемост. Разбирала е свойството и значението му и е могла да ръководи постъпките си. "Не мога да бъда майка, не трябва да живея, но, ако решите, оставете ме жива, за да изкупя направеното от мен", са последните думи на Елина пред съда. Акушерката е осъдена на смърт чрез разстрел. Върховният съд потвърждава решението на кърджалийските магистрати.

Присъдата е изпълнена на 8 март 1988 г. Родителите на Елина не издържат физически и психически на огромното страдание, на което са подложени. Отиват си от този свят един след друг от раково заболяване. Съпругът Мартин Златанов обаче не чака дълго за да сключи втори брак. През 1989 г. се изселва с новото си семейство в Турция. Там живее до и днес.