Доживяхме да видим големия пробив на политическа партия „Воля“, с която се хвалят хората на Марешки. Не, не е закон, който ще подсигури някоя сериозна реформа. Не е нещо, което ще доведе до просперитет. Гордостта на най-малката парламентарна група е един абсурден акт.

Със 143 „за“ и нито един против, народните представители приеха на първо четене предложението в колите на КАТ да се сложат ПОС-терминали. Дори само като описвам идеята, ме напушва смях. Представям си как ще изглежда една катаджийска кола само след няколко месеца. Представете си и вие. Спира една патрулка, за да си върши работата и разгъва сергията. Първо се вадят камерите, след това се развръща (хубава униформена дума) офис мястото – принтер, място за писане, компютър. Камерите, за да се засичат нарушителите, офисът – за да се оформи наказанието. И ето тук идва и банковата част – ПОС-терминал, може би и банкомат, място за попълване на формуляри за бързи кредити, защото при вече убийствените глоби, на хората ще им трябват кредити, за да се изплащат на полицаите. Предвиждам, че малко след това катаджийските автомобили ще бъдат въоръжени и с малък агрегат, защото всичко това трябва да се захранва на терен. Най-вероятно, ще трябва да има и коркова дъска, на която да забождат листа във формат А4, на които да пише „Тук не е информация“, „ПОС-терминалът не работи“ „Само в кеш“, „Почивка между 16 – 16 и 15“ и други познати ни административни трикове. И ето така ще стигнем и до момента, в който на униформените може да им бъде позволено да развиват дребна търговия, като например да предлагат разхладителни напитки, сладоледи, кафе, талони от лотарията или просто една студена вода на тройна цена, пише Емил Спахийски за вестник "Труд".

Вероятно все още не са жалени катаджиите, защото въпреки безумните идеи на политиците, все още е по-трудно да станеш катаджия, отколкото министър. Виж, ние сме за жалене.

Въпросът не е за битието на униформените и мъдрите решения на един или друг политик, а за сигурността на пътя. Доколко поставянето на ПОС-терминал ще помогне на патрулите да си вършат работата ефективно и доколко всичките мерки, които парламент и правителство вземат, за да усмирят трагедиите, опаковани с медийното клише „войната по пътищата“.

Тъй като тази битка срещу тази война е дежа вю, отсега може да се предскаже, че в един момент тази гениална идея на Марешки ще се изврати на терен и няма да се случи нищо позитивно.

Хайде, депутатите от „Воля“ са като сирачета, изтървани в сладкарски цех, но сред останалите народни избраници има много разумни хора, такива, дето са врели и кипели в сферата на сигурността и нямам обяснение защо се връзват на това. В десетки страни по света оборудването на полицейските коли е прецизирано, работата облекчена, а ефективността е голяма. Много е просто. Има камера, която записва всичко от колата. Водещият офицер в двойката има камера на джоба. Щом има нарушение, има два записа и няма как да се направи компромис – разбирай корупция. Компютърът отбелязва мястото, само се въвежда код за нарушение и след минута вече има фиш. Той се връчва на нарушителя, който има срок да плати в банката. Ако го направи веднага, получава отстъпка. Ако закъснее с повече от месец, глобата става двойна. Ако пак не плати, нещата стават много сериозни. Просто и лесно. Така патрулът след две минути отново е на лов за нарушители.

Ако опитите да се намали касапницата, дивотиите по пътищата се провалят след толкова много промени в законите, правилниците и след като жестоките глоби и новите коли не помагат, това означава, че има и още едно неизвестно в уравнението. Това според мен е отговорността на скрития участник в движението по пътищата. Това са институциите, отговорни за качеството на пътищата, отговорни за маркиране на нередностите. Това са органите, които трябва да поддържат инфраструктурата – знаци, маркировки, осветление. Чак тогава идват катаджиите. Очевидно е, че когато на осемлентов път има пешеходна пътека, без светофар, рано или късно някой ще бъде размазан (както всички входно-изходни артерии на столицата). Ясно е, че когато на магистрала на завой си поставил нарочно ограничение до 60 километра в час (както е на магистрала „Хемус“, точно до „Джъмбо“ край Околовръстен път), няма кой да го спази. То е сложено там, за да може да се отчитат за хванати нарушители с превишена скорост, а не заради безопасността.
Когато хората, които отговарят за безопасността на пътя, започнат да носят същата административна и наказателна отговорност, както шофьорите, тогава нещата ще тръгнат към добро. Само че не полицаите да дебнат в храсти и да спират за щяло и нещяло, а само участниците в пътя, които карат безотговорно, които нарушават правилника.

Второто безусловно нещо, което трябва да се случи, е да не се допуска някой да се измъкне. Това сега се случва и никакви ПОС-терминали не могат да помогнат. И ето тук е уловката. Политиците няма да пожелаят нормални полицейски коли и работещи закони, защото ако случайно бъде спрян депутат, общински съветник, че дори и полицейски началник, прокурор или съдия, той ще трябва да носи отговорност. Кой обаче би допуснал това, а?

Марешки предпочита в кеш

Бензиностанциите на лидера на „Воля“ Веселин Марешки не работят с ПОС-терминали. В неговия бизнес предпочитат плащанията в кеш. Защо? „Не искам да натоварвам плащанията на клиентите, не искам да натоварвам моята цена с банкови такси. Защо аз трябва да слагам 2-3 стотинки отгоре, за да плащам на банката? Това няма как да го обяснявам на клиентите”, заяви Марешки в интервю за бТВ. „Който иска, ще може да плаща с карта, когато ние имаме възможност да слагаме банковата такса над нашата цена. Нека хората да знаят коя е моята цена и каква надценка слага банката за тази услуга с плащане с карти, всичко трябва да е прозрачно”, допълни той.