Да има говорител е ключово важно. Ама не просто някаква млада засукана кака с влажен поглед, ами като едно време

Понеже вчера се разгоряха фейсбучени страсти относно това дали PR трябва да говори или да не говори пред медиите и изобщо дали трябва да се появява в ефир, та използвам този казус да попитам - какво стана с позицията "говорител"?

Много отдавна, преди #БайБойковоВреме имаше позицията "говорител". Демек, официално лице, което говори от името на една или друга партия или институция, и което медиите познават.

Ако си спомняте, коги "Има такъв народ" бяха дъ биг диъл лятоска, хаджи Тошко свика една пресконференция и нещата бяха въй-въй-въй, ай-ай-ай. И бяха "въй" и бяха "ай", защото "Има такъв народ" може и да си имат такъв народ, но си нямаха говорител. Мда.

Да има говорител е ключово важно. Ама не просто някаква млада засукана кака с влажен поглед, ами като едно време: Стояна Георгиева, Нери, бате Асен Григоров. Това бяха част от говорителите едно време и очевидно става въпрос за много, много високи топки. Защото не е лесна тази работа.

Плюс това, ако новата власт ще възстановява взаимоотношения с медиите, пък да беше поканила ресорните журналисти на едно събитие и да представят прес-офиса си. Да съберат гилдията, па PR-а на партията да каже: "Колеги, ето това е младата Петя, тя също е в "Харвардските курсове", ама още не ги е завършила, затова не е депутат, хахаха. Не бе, колеги, бъзикам се бе, колеги - това е Петя и тя ще отговаря за връзките ни с медиите. А ей тая там, вижте я там, да, точно така, да, тази с дългите крака, тя ще ни е говорител. Момент да си отворя тефтера да видя как се казваше".

Майтапа настрана, но колкото по-бързо се официализират и институционализират контактите на новата власт с медиите, толкова по-добре за всички: и за тях, и за нас като очакващи навременна и обективна информация.

Мартин Димитров