Ако днешният премиер владее нещо добре, това е изкуството на популизма. Затова след изказването му от оня ден култовата фраза от филма „Опасен чар“ – „роднина – милиционер, роднина – милиционер“, може да звучи „дупка – полицай, дупка – полицай“. И тук-таме държавен чиновник.

Хвърля се в общественото пространство дъвка, медиите я разтягат няколко дни, след това – нова дъвка… Десет години свикнахме да живеем от дъвка до дъвка. Случаят с дупките по пътя и полицаите е поредната. Преди това ни залъгваха, че във всяко населено място ще има поне по един пазител на реда, но и това остана само обещание.

Помни ли вече някой, че на министрите в предишното правителство премиерът беше забранил да се возят в мерцедесите на НСО? Целта – икономия на народни пари. Всяко чудо за три дни. Обиколете сега министерствата – ще се убедите, че луксозните автомобили на НСО отново обслужват министрите.

Като изкусни популисти лидерите на управляващата партия знаят, че хората са особено чувствителни за ограбването на страната в годините на прехода. Затова и темата за връщането на откраднатите чрез приватизацията милиарди се появява от време на време. След епизодичните дандании около досиетата това е другият въпрос, с който най-много се спекулира. Още по времето на служебния кабинет „Герджиков“ стана ясно, че Агенцията за приватизация е предала на прокуратурата пълна информация за сделките на прехода. Те били подбрани по критериите обществена значимост, публичен интерес и ореол на скандалност. След като бе конструирана новата власт, третото правителство на Борисов наложи мораториум върху раздържавяването. После в новия парламент се завъртяха няколко законопроекта, свързани с ревизия на приватизацията. И всичко утихна. И без да е юрист, човек може да усети, че както тогава, така и сега съществуват непреодолими юридически бариери пред подобни ревизии от типа „след дъжд – качулка“. Възобновяването на наказателни преследвания при изтекли давностни срокове е проблемно както с оглед на конституционната ни уредба, така и заради международното право. Не е трудно да си представим съдбата на подобни дела у нас, а връщане на заграбеното в условията на продължаващ грабеж е немислимо.

Съществува и друга схема на популизъм. Някой от свитата подхвърля безумна идея и след като хората изнедоволстват, се появява месията, който бързо слага всичко на място. Малцина помнят, че недоразумението Симеон Дянков имаше намерение да разпръсне из България централната администрация. Митниците трябваше да отидат в Русе, НАП – във Велико Търново, а Пловдив трябваше да приеме Министерството на туризма. Възникна брожение сред чиновниците, намеси се Бащицата и всичко остана постарому. Освен това Борисов спаси работните места на чистачките на летище София и… разградските лъвчета. Популизъм безкрай.

Евгени Гаврилов