Почти половината от аптеките у нас не са готови за въвеждането на новия начин за продажба на лекарствата и искат срокът за старта на системата - 9 февруари, да бъде отложен.

Голяма част от тях дори нямат аптечен софтуер, без който тепърва няма да могат да работят с новия вид кодове, които ще се поставят на опаковките на медикаментите, пише Вестник СЕГА. Ако не са чекирани данните от кода и пратени към обща европейска база данни, продуктът не може да бъде продаден.

Затова от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите поискаха да се удължи срокът за въвеждане на т.нар. верификация на лекарствата с рецепта. Тя започва в целия ЕС на 9 февруари и трябва да спре разпространението на фалшиви медикаменти. Затова производителите ще слагат уникален двуизмерен код на всяка опаковка, а аптеките трябва да сканират кода със специален четец, преди да дадат лекарството на пациента. 

Но само 2492 аптеки от общо 4323 в страната работят със здравната каса и разполагат с аптечен софтуер, сочат данни на инициативния комитет. Отделно 148 аптеки имат някакъв софтуер и компютър. 1683 нямат софтуер, а без такъв не могат да отпускат лекарства по новия начин. Отделно редица аптеки са заявили, че нямат ток или интернет по над 3 часа седмично, като най-сериозен е проблемът в малките населени места, където има по един възрастен фармацевт, който не би могъл да се справи с технологичните изисквания.

Фармацевтите са притеснени и от разходите по въвеждането на верификацията. Те трябва да си купят четци, които струват около 200 лв., да плащат за поддръжка на софтуера, освен това може да се наложи да наемат отделен служител, който да се занимава само с новите кодове и така месечно новите им разходи да стигнат 1200 лв. 

Заради липса на софтуер и компютри аптеките не са готови за въвеждането и на другата нова система - за проследяване на липсата на лекарства на пазара. Тя беше въведена със законови промени и цели агенцията по лекарствата да има информация кои медикаменти може да са на път да изчезнат от пазара и така временно да спира износа им.

Затова фармацевтите искат правителството през оперативна програма на ЕС да поеме новите им разходи и да не плащат такси към доставчиците на IT услуги. Не е ясно обаче как може да се отложи въвеждането на верификацията, която стана задължителна за целия ЕС с директива, приета още през 2011 г. Според нея всички лекарства, отпускани с рецепта, трябва да имат на опаковките си двуизмерен 2D-matrix баркод с 4 елемента: уникален код на лекарството, партиден номер, срок на годност, сериен номер. Той се поставя от производителя и се сканира в аптеката с баркод четец при отпускане на препарата. Националните системи са свързани в Европейски хъб, където се подава уникалният идентификационен номер на всяко лекарство с рецепта. Целта е да се осигури пълна проследяемост на лекарствата - производителите поставят баркода върху всяка опаковка, кодът се въвежда в единна европейска система, от която стига до национални хъбове, и аптеката, когато продава лекарството, с четец проверява кода. 

От официалната съсловна организация на фармацевтите - Българският фармацевтичен съюз, смятат, че лекарствата, произведени без двуизмерен код, ще бъдат изчерпани от пазара за година и половина, т.е. реално новата система ще заработи напълно чак в края на 2021 г.

СЪМНЕНИЯ

"Има проблем в ЕС и той се нарича лобизъм, а ние после трябва да изпълняваме тези директиви. Тези регламенти се представят на обществото като необходими и това е пълен блъф. Тази информация не се предоставя на държавните органи, а отива в някакъв хъб, който е за корпоративно ползване", смята Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки. Според него у нас няма толкова много фалшиви лекарства, колкото се твърди - между 2 и 4 на сто от пазара. "Това би означавало да се продават милиони фалшиви опаковки, което е абсурдно, защото веригата за снабдяване е абсолютно сигурна", обясни той. Според него верификацията обслужва фармацевтичната индустрия, тъй като с въвеждането й се събира голям обем търговски данни за нейните нужди. 

ОТГОВОР

“За да се отговори на въпроса дали има фалшиви лекарства, в Европа се правят специализирани проучвания и те показват 4% наличие на фалшиви лекарства. В България такива проучвания не са правени. Първият вариант е: тъй като няма проучвания, ние просто да не знаем колко и какви фалшиви лекарства има в системата. Вторият: във всички други европейски страни да има 4% фалшифицирани лекарства, а в България да няма. Тъй като не са търсени такива лекарства, най-вероятно е да не са и откривани”, коментираха от Българската асоциация за верификация на лекарствата. "Над 1000 аптеки вече са свързани с новата система и това е непрекъснат процес. По отношение на свързаността с интернет може би е трудно за някои аптеки, но нека погледнем от тази гледна точка: касовите апарати са свързани с НАП и би трябвало всяка аптека да има интернет свързаност, за да комуникира с НАП", допълват оттам.