Един фейсбук пост. 19 хиляди вдигнати палчета. 6 хиляди коментара. 1 400 споделяния

На един професионален език, който говоря през повечето време на денонощието, това се нарича вайръл. Създаваш такова съдържание в социалките, че няма никаква нужда да плащаш на малкия милиардер Зукърбърг, за да достигнеш до своята аудитория.

Постът е на Слави Т. Трифонов и ме предизвика днес да съм малко по-бесен от вчера. Преди да бързате да ме упреквате в излишен хейт – нека бъда малко откровен с вас.

Ще започна от там, че съдбата ме срещна със Слави във времето, когато все още не беше натрупал мускули, пари и недостижима за мащабите ни слава. Ужасно смешно разказваше вицове и живееше в една квартира близо до пазар Ситняково. От цялото Ку-Ку братство той беше не само най-високият и най-шумният, но очевидно и най-работливият и най-амбициозният. Затова и постигна толкова много в публичното пространство. Упорито, твърдо и безкомпромисно се превърна в ТВ икона.

Да, икона. За тези 18 хиляди вдигнати палчета под поста му, както и за онези над половин милион гласували за него, той е дори повече от една икона. Той е много икони накуп. Той е светията, който ще забие копието в противния звяр на феодалното статукво. Той е и младенецът, появил се непорочно в политиката, за да донесе просветление и радост. Суверенът, за чиято любов Слави буквално раздаваше себе си толкова много години, сега му възлага цялата тежест на неосъществените си копнежи.

Трудно ми е да осмисля тази позиция на толкова много мои сънародници. Но знам, че е резултат на недоволство, което напълно познавам. И именно затова смятам, че днешният фейсбук пост на Слави, както и поведението му в последните месеци, му носи повече слабост, отколкото слава. Въпреки тези хиляди вдигнати палчета.

Ще си позволя да отбележа само няколко от нещата, в които мога да упрекна Слави, точно днес:

Гневът на Слави винаги ме е впечатлявал, още навремето. Този гняв носеше огнена сила, запалила мнозина. Но винаги съм се дразнил на сърдития Слави. Писнало ми е тези отгоре да са сърдити, да ме карат да се чувствам малък, виновен или незначителен.

Харесвах гръмогласния Слави, който беше душата на компанията. Но не одобрявам монологичния му маниер, претенцията да слуша предимно себе си – черта, която разви през годините. Погледнато от днешния ден - не е нормално да бягаш от диалог – с истински журналисти (колкото и да са малко) и с опоненти (колкото и да са кални).

Винаги съм се впечатлявал от умението на Слави да събира и задържа около себе си хора, които го превъзхождат в много отношения. Това е дарба, привична само на истинските лидери. Сега в партията му има ценни, определено мъдри хора. Похвално е, че ги събра за толкова кратко време. Но не приемам да се отнася към тях по начина, познат ни от порочния модел Борисов. В днешния си пост Слави си позволи да хвърли за пушечно месо една уважавана дама. Това ли е достойно представяне на кандидат за премиер? Не мисля.

Уважавах много амбициозността на Слави да стане пръв в професията си. И мога само да му свалям шапка за това, че го постигна. Направи го бавно, с много работа и ужасно много лична саможертва. В днешния му фейсбук пост чета дословно, че той иска да стане пръв в парламента. За да се случи това, няма да е достатъчно просто да има повече хора, които виждат няколко икони накуп в образа на Слави.

Изборите в България са черен пазар. Подредени сергии с многократно използвани човешки мечти. За да се промени това е необходимо много повече от самочувствие, горещ език и яростно родолюбие на сцена, ден преди изборите. Трябва да се отрежат престъпни търговски схеми, да се намали тежестта на купения и корпоративния вот, да се засили контролът върху изборния процес, да се променят изборни правила. Това е зверски люта битка. И дори и да не го осъзнават, половин милион българи вдигнаха палче на Слави именно за тази битка.

Затова той е длъжен да направи нещо повече. Доста повече от този фейсбук пост днес.

Поне така си мисля аз, един обикновен гневен човек.

Радослав Бимбалов