Използването на тактически ядрени оръжия с малка мощност би било безумие, заявява експертът

Полк. Славчо Велков, експерт по сигурността, в интервю за предаването "Това е България“ по Радио "Фокус“.

Задаваме въпроса има ли риск за националната ни сигурност в следствие на войната в Украйна – темата ще коментираме с полк. Славчо Велков – експерт по сигурността. На мен ми се иска обаче, преди да започнем с Русия, Украйна и заплахите пред националната сигурност, а и международната такава, да кажем няколко думи от страна, като ваш коментар в следствие на взрива в "Арсенал“ – Казанлък. Питам ви, защото се появиха тези, че може би версията за човешка грешка не би следвало да е водещата. Има пак съмнение, отново, влизайки в теорията на конспирацията, че става дума за някакво руско участие.

Веднага да кажа, че смятам, че и вие ще се съгласите с мен, че сериозна медия като вашата и сериозен човек като мен не биха се ангажирали с теории на конспирациите, а оценяват фактите и информацията, която съществува, и на база на нея се правят анализи. Това, което знаем досега и което е най-тъжно, е, че има човешки жертви, че това не е първият случай и вече с голяма степен на вероятност и почти сигурно може да се каже, че това събитие е произтекло в място, където се произвеждат не оръжия, а взривни вещества, пиротехнически средства. И затова експертите разбраха бързо по черния дим, по изключително силния взрив, така да кажем, много високата степен на тротилов еквивалент и по това, че не можаха да открият отначало телата на жертви, че става въпрос за взрив в такова място и предположиха, дори цялото ръководство го заяви, че там нещата са следствие на пренебрегване на правилата, т.е. на мерките за сигурност, за безопасност. Така че темата, макар и трагична, е удобна, кореспондира с темата "Национална сигурност“, защото военното производство е част, компонента на националната сигурност, която ние наричаме в онова ѝ направление и измерение "икономическа и военна сигурност“. Това е, което мога да ви кажа. Тези, които говорят за външна намеса, би трябвало, след като говорят, да предоставят и своите аргументи.

Разбрах ви чудесно. Полк. Велков, войната в Украйна навлезе в една съвсем нова фаза след анексирането на четирите области от Украйна. Този развой на събитията най-напред очакван ли беше?

Театърът на военните действия засега се развива в динамика на територията на Украйна, части от нея и на територията на провъзгласили се и признати вече от Русия четири определяни като републики, или още познати като територията на Донбас и южно от Донбас – имаме предвид Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска. Ако добавим и Крим, ще видим, че това е почти 1/5 от територията на Украйна. Сега по отношение на развитието на бойните действия мога да кажа, че те следват своята логика и динамика. И на война е така – везните често се накланят от едната на другата страна, особено когато решението на тези, които ръководят действията, невинаги са целесъобразни и правилни. Но истината е, че на военен език се казва, че бойните действия се позатегнаха и че този анонс, който направи президентът Путин преди няколко дни на тържеството за обявяване на резултатите от двата референдума, и фразата "Добре дошли у дома!“, показва, че Русия вече гледа на тези републики, плюс другите две и Крим, разбира се, като на своя територия и че ще направи всичко необходимо да защитава своята територия. Аз лично предполагам, че ще се промени замисълът на бойните действия, като на първо място той ще включва действия за укрепване на линията на овладените територии и в последствие развитието на някакъв успех, ако го има, по- на запад, като едновременно с това, – а то вече и започна, наблюдаваме го – ще бъдат нанасяни удари по обекти на украинската икономика и държава вътре в територията й. Вече сме свидетели на първите удари с безпилотни летателни апарати днес в района на Киев. Така че изобщо не се съмнявам, че Русия няма да отстъпи и в голяма степен с това, което започна – процесът на мобилизация, ще се стреми да създаде решително превъзходство в сили, защото в средства тя го има, и да реши задачите така, както ги вижда, вероятно по новия им замисъл. Трябва веднага да кажем на слушателите, че Русия започна военните действия без да има превъзходството в сили. Основната част на Украинската армия, групировката ѝ само в Източна Украйна наброяваше над 110 000 човека – говоря за личен състав. А срещу нея бяха изправени двете наричани "народни милиции“ на Луганска и Донецка републики, чиито състав е не повече от 40 000. А пък основната част на Руската армия започна бойни действия по направление към Киев, към Харков и на някои други места, което очевидно след това го отчетоха като грешка, тъй като това беше не само загуба на ценно време и благоприятно в метеорологично отношение, а загуба и на жива сила, на техника и загуба на инициативата.

Така е.

Така че това е, което сега наблюдаваме. От друга страна, украинската страна пък се стреми колкото се може по-бързо да покаже някакви успехи в овладяване на територии, за да може да заслужи и обоснове исканията си за помощ във всяко едно отношение от "колективния Запад“ и САЩ, в смисъл, въоръжение, техника, съвременни средства, финансови средства, съветници и т.н. Така че ще бъдем свидетели на интересен, динамичен развой на театъра на военните действия, който вероятно няма да приключи по-скоро тази есен и вероятно ще бъде с насищане от руска страна на бойните действия на полето на боя с повече сили. И не изключвам и използването на по-мощни оръжейни системи, като изключвам веднага това, което зная, че ще ме питате – тактически ядрени средства или ядрени оръжия с малка мощност, както се изрази един наш експерт и не толкова експерт някъде високо в небето над Черно море, който просто не си даде сметката, че Черно море, колкото украинско, руско, румънско, турско, е толкова и българско и че някой може да се окаже точно под небето на Черно море тогава, когато не трябва.

Защо го изключвате това? Защо изключвате опцията на Путин да използва ядрено оръжие с малък обсег или както е там военният термин, след като той няколко пъти заплаши? Ние приемахме тези заплахи като че ли по-рано като едно дрънкане на оръжие между Русия и Запада, обаче вече те стават реални.

Като безпристрастен експерт и неангажиран политически с едната и другата страна ще кажа в интерес на обективната истина, че Путин не е произнесъл фразата "ядрено оръжие“. Той каза: "Ние ще защитим родината си и нейната територия с всички възможни средства“.

С всички средства, да.

Което в никакъв случай не означава, че може да се разбира преведено "и ядрени средства“, предвид на факта, че до този момент бойните действия се развиваха така, че да се подчертае включително, макар и много относително, и хуманния елемент, и обект на поразяване да бъдат преди всичко военни обекти и цели. Докато ако се стигне до използване на такова оръжие, това ще бъде връх на човешкото безумие, първо, от една страна, тъй като ядреното оръжие не разпознава военни от цивилни, възрастни, пълнолетни от деца и то е оръжие за масово унищожение. Преди го наричаха "оръжие за масово поразяване“, както и да го наречем. Така че няма как да се случи това, според мен, разбира се, от хора, които са с разсъдъка си, тъй като ние не знаем какъв ще бъде пък възможният отговор на друга страна. Защото нека да кажем, че ако примерно дори един боеприпас с ограничена мощност – много хора говорят за "с ядрен боеприпас с малка мощност“, независимо дали е авиобомба, дали е ракета или каквото и да е друго, се разбира от няколкостотин тона еквивалент, включително и до един килотон. Така че ако примерно един такъв – казвам го образно, без да се ангажирам с твърдения, че ако един такъв боеприпас бъде взривен по въздушен способ над един обект или украински град в Западна Украйна като Лвов, например, при всички случаи поразяващите фактори на ядреното оръжие, каквито са радиоактивното заразяване, проникващата радиация, светлинното излъчване и ударната вълна ще поразят и територията на Полша и нейни обекти. И тогава вече нали разбирате какво може да се случи? Затова твърдя, че няма как да стане това. Но аз мисля, че Русия разполага с немалко мощни оръжия или системи с голяма далекобойност, които би използвала сега, и тук говорим преди всичко за онези т.нар. системи за ракетен и реактивен залпов огън, с каквито Русия разполага, макар и не нейно производство. В интерес на истината, трябва да ви кажа, че най-мощните такива – няма да я казвам системата, за да не всяваме страх, се произвеждат в Беларус, в интерес на истината, като база, като система и навигация, а пък боеприпасите им, ракетите им, контейнерите с боеприпаси, те са китайско производство, които имат далекобойности далеч над тези, които знаем примерно като "Хаймарс“, включително от 300, до 400, 500 км. Искам да подчертая следното – че развитието на бойните действия в Украйна внесе и нови елементи във военната наука изобщо, тъй като тук се появи новата, променена, решаваща роля на мощната далекобойна артилерия, на системите за залпов реактивен огън, масовото използване на безпилотни летателни средства, включително за разузнаване и поразяване, като дронове, включително и т.нар. "дронове камикадзе“. Появиха се понятия като "артилерийски двубой“, "контрабатарейна стрелба“, често използвана, "артилерийски и танкови засади“ и т.н. Във военно-техническо отношение и по отношение на стратегии и тактика на водене на боя на полето и операциите без съмнение тези бойни действия ще допринесат – казвам го в положителен смисъл, за военната наука. Не за друго, а защото колкото по-добре се развива тя, толкова по-добре ще може да се защитава светът при нови подобни случаи.

Само да вметна тук, че само преди година си спомням, че коментирахме със специалисти по артилерия именно, че тази форма на водене на боя е отживелица и няма място в съвременния свят, а виждате ли сега какво се случва, точно с такива ракети.

Ами да, точно това твърдя. Аз преди една година не съм го твърдял, предвид на това, че съм военен човек и смятам, че съм достатъчно дълбоко в проблематиката и спецификата на тази материя, но искам да кажа, че за сметка на артилерийските системи и тяхното значение при водене на бойни действия, а дори има отстъпление на теорията за използване на главната ударна сила на Сухопътните войски, каквито са Танковите войски.

Да, разбирам. Сега, без да искам изобщо да всяваме паника по някакъв начин, малко да се върнем на ядреното оръжие, защото вие обяснихте донякъде, но на мен ми се иска още по-точно да кажем, тъй като се спекулира по тази тема. Какво означава "ядрено оръжие с малка мощност“? Има ли изобщо такова понятие и как може да се изчисли, щом говорим за малка мощност или малък обсег, което предпочитате?

Има, съществува такова понятие.

Но не може да бъде предвидено то какво ще порази, така ли?

Да, има такова понятие и там, в областта на ядрените оръжия си има такава класификация, където говорим за ядрени боеприпаси с малка, голяма, свръхголяма мощност. Да кажем тези, които бяха използвани на територията над Хирошима и Нагасаки чрез ядрени авиационни бомби, бяха с тротилов еквивалент 10 килотона, над 10 килотона. Сега държавите, които притежават ядрени оръжия в света, а те не са никак малко – десетки хиляди са ядрените бойни глави, независимо от това в какъв вид са, дали са за използване чрез авиационни бомби, дали чрез балистични ракети, дали чрез атомни подводни лодки, атомни торпеда, разновидности колкото искате, има дори и атомни снаряди, артилерия, която стреля с ядрени боеприпаси, ето ви ги свръхмалките по мощност. Има такива и от двете страни. Говорим за калибър от 155 мм нагоре. Имаше едни широко разпространени 203 мм в система, класификация НАТО. Но исках да кажа, че сега в света има боеприпаси със свръхголяма мощност. Говорим за над 100 килотона мощност, 100 килотона, не 100 тона.

Да, да, разбрах ви.

Разбирате ли за какво иде реч? И пак ще подчертая – тук става въпрос за оръжие, което не поразява само единствено с ударна вълна, то има своите последващи вторични, третични последващи поразяващи фактори, каквито са, както ви казах, радиоактивното заразяване на местността, проникващата радиация. Нека само да кажем, че в следствие на бомбите над Хирошима и Нагасаки в края на 1945 г. при двата взрива, ако поразените бяха около 300 000 до един момент, всички, които останаха живи след тези взривове, в продължение на десетки години, дори и досега техните потомци изпитват пораженията на тези фактори, за които ви говорих, в генетично, в здравословно и какво ли не отношение. Така че нека да не говорим за ядрено оръжие и за война изобщо. И ако ми позволите, да ви кажа една древна мъдрост на едни мъдрец, който казва така: никой, дори и безумец, не би искал война, за да има мир, защото когато има мир, децата погребват бащите си, а когато има война, бащите погребват децата си. Това е, което мога да ви кажа.

Така е, много сте прав. И аз наистина се надявам, всички се надяваме да има повече разум в тази ситуация и да не говорим за никаква мощност на каквито и да било оръжия. Обаче все пак ситуацията го налага. Иска ми се още един въпрос да засегнем и той е искането на Украйна да стане член на НАТО. Какви биха могли да бъдат последствията от това? И може ли всъщност някак си, прескачайки всички срокове, бързо тя да бъде приета да членува в Северноатлантическия алианс?

Веднага ще отговоря, само ако ми дадете три минути, обаче.

Давам ви.

Ето. Първо, искам да кажа, че настоятелното искане на Украйна за приемане в НАТО първо не е отсега, то е отпреди 24 февруари, но исканията се засилиха след това. Защо? Защото членството в НАТО, поне по мнението на украинското ръководство, гарантира на Украйна пълна сигурност – така смята украинското ръководство, така смятат и много хора не само в Украйна, включително и тук, в България, които не познават същността на член 5 от Вашингтонския договор от 1949 г., април месец, и го тълкуват и прилагат в теорията все още, за щастие, произволно. Защото член 5 съвсем не означава, че когато една страна бъде нападната, другите веднага ще започнат война върху тази, която е нападнала страната, една или две, или повече. И член 5 беше приложен само и единствено досега след 11 септември от САЩ. Но както знаем, тогава това стана причина да започнат няколко войни. Едната от тях – в Афганистан, приключи с фатален край, и то за тези, които я започнаха. Затова бързам да кажа следното: веднага след искането онзи ден на президента Зеленски отговорни фактори от НАТО – знаете кои, казаха, директно заявиха "НАТО не е страна в конфликта“. Ако Украйна бъде приета за член на НАТО, без пренебрегване на сроковете, това означава, че НАТО започва веднага война срещу Русия. Тогава, ерго, може да ми зададете въпроса – дано да не става – дали ще бъде използвано такова оръжие, за което ме питахте преди малко и което дори се боя да казвам, че ще бъде използвано. Това е, което мога да ви кажа.

Според устава, който действа в Алианса, трябва ли всички страни членки да са съгласни, както е при приемането в Европейския съюз?

Да, да, да, да. Съгласно – то не е устава, съгласно Вашингтонския договор, който го казват като устав на НАТО, правилника, не може да бъде приета страна без съгласието на всички членове.

Което на практика означава, че на този етап такава процедура не може да бъде стартирана, без значение дали ще бъдат спазени сроковете?

Ще направя аналог. Днес наблюдавах с интерес разискванията в Европарламента за приемането на България и Румъния в "Шенген“ и се видя, че повечето държави казват, че ние сме готови и трябва да ни приемат. Но достатъчно е една като Нидерландия, както досега, образно казано, грубо, се опъваше да не бъдем приети в Шенгенското пространство. Така че така е, както и приемането в Европейския съюз. Вие знаете, че България не е най-голямата, най-мощната, най-богатата страна в Европейския съюз, но може да блокира приемането на една членка, да кажем като Северна Македония, без да твърдя, че ще го блокира.

В този случай и българският президент не е съгласен, докато не се реши ситуацията в Украйна.

Значи българският президент – това, което аз чух, той не е казвал "Ние не сме съгласни да бъде приета“, но каза, че поне засега мястото на Украйна не е в НАТО. Което означава, че ако аз ви кажа на вас, че вашето място тази вечер не е на моята трапеза, означава, че не ви каня на гости.