Докъде стигат правомощията на един полицай?

Този въпрос се оказва с повишена трудност за прокуратурата, когато (не) разследва случаи на полицейско насилие. До такава степен, че обвинителите схващат доказателствата за произвол от страна на униформени, като обида към служителите на МВР. Казуси, като този на пребитите от полицай в метрото Добринка Божилова и Димитър Славков, поставят и друг въпрос: толерират ли се съдии, които са склонни да си затварят очите пред очевидни данни за полицейско насилие?

Решението на Софийския градски съд (СГС) да оправдае на 21 ноември 2017 г. Добринка Божилова и Димитър Славков по обвинението им, че са нападнали и обиждали пребилия ги полицай Цветелин Цветанов, е израз на предубеденост и неуважение към работата на служителите на МВР, пише Борис Митов в радио Свободна Европа.

Такова схващане защитава прокуратурата пред Върховния касационен съд (ВКС), който във вторник окончателно оправда двамата, потвърждавайки напълно мнението на СГС, че в случая става въпрос за полицейски произвол, а не за хулиганство.

„Противно на разбирането на протестиралия прокурор, въззивната присъда не представлява израз на предубедено отношение към добросъвестността, добродетелността и висотата на гражданското съзнание на българските полицаи, нито е проява на разбиране, че служителите на полицията може и трябва да бъдат обект на груби забележки, оскърбления и обиди, нито е израз на подценяване на необходимостта от респект и уважение към носената от тях служба и към личността на всеки от тях“, пишат в мотивите си върховните съдии Антоанета Данова, Милена Панева и Красимира Медарова.

По време на разглеждането на делото Божилова и Славков само веднъж бяха осъдени – на по 6 месеца условно от Софийския районен съд (СРС) в края на януари 2017 г. Това решение обаче бе отменено от градския съд, след като изслуша всички записи от подадените в деня на инцидента сигнали на спешния тел. 112 и сравни свидетелските показания на полицаите и обвиняемите.

В крайна сметка ВКС потвърди изводите на втората инстанция, подчертавайки, че те са резултат от „справедливо и аргументирано разрешаване на правния казус”​ и „​точното прилагане на закона, забраняващ основаване на присъдата на предположения”​.

Районният съд боравил преднамерено с доказателствата

Една от основните критики на Софийския градски съд към решението на първа инстанция бе, че районният съд не е анализирал и съпоставил подробно всички доказателства.

„Районният съд е посочил, че “звучи недостоверно полицейски служител да напада безпричинно задържани от него лица”. Тази изходна постановка обаче демонстрира, че районният съд преднамерено си е поставил ограничения при обсъждане на доказателствата, които противоречат на изискванията за обективно и непредубедено изследване”, пишат в мотивите си градските съдии Мирослава Тодорова и Александрина Дончева.

Те отбелязват не без ирония и, че „по дефиниция всяко престъпление като екстремална човешка проява е нарушаване на нормалната житейска логика, поради което и тя – житейската логика – принципно, не би могла да бъде надеждната и категорична основа за неговото правилно всеобхватно изследване”.

Върховният съд напълно споделя тези аргументи, както и констатациите на СГС за „нехуманно и унижаващо човешкото достойнство поведение при задържането на двамата подсъдими“. За разлика от районния съд, следващите две инстанции обръщат внимание, че прокуратурата тотално е отказала да разследва полицая Цветанов, като вместо това се е фокусирала единствено върху пребитите от него.

Съдиите на страната на МВР се радват на кариерно благополучие

Условните присъди, постановени срещу Божилова и Славков на първа инстанция, са по преценка на бившата ръководителка на районната прокуратура в Костинброд Полина Величкова. Само няколко месеца по-късно тя бе предпочетена за преподавател в Националния институт на правосъдието пред бившия зам.-министър на правосъдието и дългогодишен съдия Петко Петков.

Това стана с активното съдействие на главния прокурор Сотир Цацаров във ВСС, след като професионалната комисия, ангажирана с избора, бе посочила преимуществата на Петков пред Величкова. За разлика от нея обаче, бившият зам.-министър неведнъж е защитавал критични позиции за действията на ръководството на прокуратурата.

При разглеждането на делото срещу Добринка и Димитър в градския съд, третият член на състава – съдия Антон Урумов, подписва особено менение, според което условните присъди на двамата за нападение над полицай Цветанов е трябвало да бъдат потвърдени.

Парадоксалното е, че Урумов хем признава, че установените травми на подсъдимите се разминават с показанията на униформения, който отрича да ги е удрял, хем посочва, че това „не би могло да подбуди съмнение относно достоверността на показанията му във връзка с извършените спрямо него действия от подсъдимите лица“.

Малко след това въпросният съдия е командирован в специализирания съд, където през последните два месеца имаше възможност да гледа мерките за неотклонение на ключови за прокуратурата обвиняеми като Николай и Евгения Баневи, както и синът на Ветко Арабаджиев – Вълчо.