Не си мислете, че и на мен като на мнозинството българи не ми е писнало да ходя на избори. Но ще трябва, защото тридесетгодишен модел не се разгражда лесно, след толкова заграбен ресурс, след такава масивна окупация на ключови позиции във властта. Задкулисието контролира значителна част от дневния ред на обществото, което налага да протестираме и изпълняваме гражданския си дълг с равностойна на ресурсите им упоритост, докато получим нужното.

Не виждам как при тази политика на „свършения факт“ от страна на ИТН можем да имаме правителство както по принципни, така по конюнктурни съображения.

Заявеното намерение на ИТН да представи кабинета направо в Парламента и без обсъждане да се премине към одобрение, като пример за политика на свършения факт, не издава неопитност, а стратегия и план на задкулисни сценаристи, които нямат нищо общо нито с демократичния процес, нито с надеждите на 60 процента от българите, поискали промяна. Версията, която ИТН ни представя с този кабинет е всичко друго, но не и автентична и достоверна, защото се базира на уверения на непознати като политическа стойност „лидери“, които представят други непознати лица за министри и премиери. Това е поредния рубеж на „казино“ политика, зад  която винаги е прозирал силуета на Системата.

Идеята за представянето на кабинета в последния момент без съгласуване и обсъждане преследва най-малкото две цели.

Първо, да скуизира/лиши от време и притисне/ ДБ и ИБГНИ, като затрудни смислена персонална реакция към предложените кандидатури. Замисълът на сценаристите е да представят позицията на протестните партии като повърхностна и преднамерена, ако отхвърлят кабинета. А това е добър входен капитал в новите избори или база на която да се отхвърли последващ опит да се представи кабинетът мечта от страна на протестните партии.

Второ, ако откажат сляпа подкрепа на кабинета на ИТН ДБ и ИБГНИ, ще бъдат обругани като деструктивни и егоистични. На Слави му върши работа и въздържане от гласуване. Тогава ще играят с малките мнозинства. Сценаристите не се изчерпват само с Доган и сараите. Тук са библиотекари и олигарси, цялата огромна мрежа от политици, магистрати, медийни магнати, обслужващ персонал, които през 30-те години на прехода изградиха Системата. Използвайки закономерната умора от гласуване, сценаристите целят да разколебаят подкрепата на протестните партии чрез евентуален неуспех на ИТН. Тук манипулацията е най-дълбока, защото тя е резултат на действия на партия, която няма нищо общо с протеста, но го яхна или сега се опитва да представи кабинет и от името на протестиращите с коварната разлика, че според партията на Слави свалянето на Борисов е достатъчно, докато протестните партии искат смяна на Системата.

Има и резервен план ако кабинетът не мине и ИТН поеме пътя към забвението. Тогава се връщаме към „алтернативата“ Борисов и ГЕРБ. Те чакат в засада като резервен играч на Системата и се представят като жертва на протестни партии. Замисълът не е сложен, но действа. Както по време на управлението на ГЕРБ, което обясни продължителността му, изборът на зрителя и избирателя се свеждаше до ГЕРБ и пленената опозиция БСП. Хората бяха убеждавани, че друг вариант няма. Сега вместо протестните партии ще ни спретнат уговорен „мач“ – словесна битка – между Борисов и Слави, който съхранява Статуквото, с помощта на другите системни партии.  

При самото гласуване в Парламента на кабинета на ИТН освен номера с падащия кворум, може да се активират и ГЕРБ и ДПС, защото никой не може да ги спре да подкрепят кабинета и така да вкарат ситуацията в задънена улица. Веднъж гласуван, кабинетът си е легитимен и започва да управлява. ИТН не могат да кажат: „не искахме“, но винаги могат да твърдят, че виновни за това да бъдат на власт са ДБ и ИБГНИ. От тук нататък следва тотален и мащабен пиар през официалните медии, като върнат масовата публика към дрямката от годините на управление на Борисов.

Защо този път обаче няма да успеят?

Да започнем с изборите на кандидат-премиери, които олицетворяват философията и политическото поведение на ИТН. Това не е класическа партия. Тя няма идеология, няма програма, няма прозрачност. По-скоро е група по интереси с изявен вожд, която прави политическо шоу, този път на държавно равнище.

Вероятно Пламен Николов и ИТН си мислят, че номерът този път ще мине, след неудачите с предишните кандидат премиери – Антоанета Стефанова, Николай Василев и Петър Илиев. Факт е, че изненадата с последният „заек от цилиндъра“ с премиера Николов, не предизвиква вълна от негодувание, както при предишните двама. Но сценаристите много грешат, че безличната му откъм публичност биография е еднозначен плюс. Най-големият „компромат“ е отговорът на въпроса – има ли достатъчно качества, проверени и доказани в житейски ситуации, за да заеме най-силния пост в държавата?

Като Николов в България има хиляди мениджъри на средно равнище, но това не гарантира качества да бъдат поставени на върха на пирамидата на публичния макромениджмент. Това че се е явил на кастинг при Слави не значи много, защото не става въпрос за спектакъл, а за пост, който определя живота и съдбата на 7 милиона българи.

Ще кажете – може и да има качества, откъде знаете? Може, но нито това е времето, нито поста, на който някой може да се учи да бъде премиер. Демокрацията и публичният процес не са залагания на несигурно, а на сигурно, на доказано, на изпитано. Защото грешките струват много. След 12 години изгубено безвъзвратно историческо време, няма време за хазарт. Резултатите от избори не позволяват на Слави Трифонов да претендира, че избирателите са го упълномощили да взема еднолични решения, а другите партии да гледат отстрани и да одобряват. Гласът на избирателя е повече от ясен – договаряне на програми и управление.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Трифонов ни уверява, че може да разчитаме на неговата и на сценаристите правилна преценка, че човекът бил с качества и с морал!? Дори да приемем, че без никакво доказателство в реалния публичен процес можем да си затворим очите, няма как да му повярваме, след поредицата от грешки с оценките на ситуацията и провалите при предишните кандидат премиери, след отказът му да води прозрачен, публичен и откровен диалог с народа и партиите, които го представляват. Този номер мина за последен път при Борисов.

Първите стъпки на новия кандидат Николов също не провокират доверие у избирателя, особено след прозрението за премахването на Преспанското споразумение, което и децата знаят че е между Северна Македония и Гърция. Веднага след този протуберанс на мисълта, Николов ни ощастливи със самомнението, че такъв премиер като него не сме имали?! Прелистваме страниците с нашите велики предци, с Каравелов, Стамболов, Малинов, Радославов, пък и от по-ново време Костов, големите лидери на нацията от близкото ни минало. След това спираме взор на Николов и Слави и мислите ни потъват в безутешна депресия. Поредният Тошко на политическата забава у нас ни утешава, че с този премиер поне „няма“ да се излагаме толкова в Европейския съюз. Като че ли това може изобщо да бъде достоен репер за измерване на достойното и дължимото към български избирател. Досущ като „утехата“ при управлението на предишните управляващи, че можело да бъдем и по-зле.

Докато мълчаха ИТН изглеждаха енигматично значими. Започнаха да говорят и разсеяха всякакви съмнения.

Номерът с Николов няма да мине. Нито има някогашната магия на несъстоялия се монарх Сакскобурготски, нито осанката на „шерифа“ Борисов, който заработи кредит на доверие като главен секретар и кмет на София.  

Очакванията на обществото към фигурата на премиера и към министрите като мениджъри на Промяната са много по-големи от това, което предлагат от ИТН.

Протестът, в общ смисъл, не включва само градската десница, не е само на недоволни интелектуалци, а на стегнатата в менгемето на корупцията и посредствеността средна класа, която буквално не може да диша. За нея въпросът за смяната на модела е хамлетовски – да бъде или да не бъде. Емиграцията вече не е опция.

В своя егоизъм да преразпределя общественото богатство в полза на малка група избрани, системните играчи разбудиха б„заспалото“ мнозинство незагубили котви в традицията и моралните устои предприемчиви и граждански активни българи, които искат справедливост, законност и честност от своите лидери.

Задкулисните играчи не се умориха да правят опити да маргинализират протестите и да ги етикетират като дело на олигарси, на медийни босове, на Румен Радев, на Васил Божков, на Иво Прокопиев, на Сорос, на американци, на руснаци, на лумпени, защото не искат или не могат да приемат обикновената истина, че протестът е на всички и на никого. Толерантността към схемаджийството и сценариите на кукловодите е нулева.

Уважавам избирателите на Слави и ИТН, но те, както и всички други имат нужда от отговори на въпросите които задавам.

Алтернативата?

Обединение върху принципна основа на антисистемните партии, издигане на алтернативен кабинет с участието на най-доброто от служебния кабинет и всички антисистемни сили. Този вариант няма да мине през сегашния Парламент, но ще маркира контурите на възможното като обединение „анти-статукво“, което може да спечели следващите избори и да определя дневния ред на политиката, без непременно да се конфронтира с ИТН.

Горното е и отговор на многото въпроси дали трябва да подкрепяме независимата и свободна журналистика. Битката тепърва предстои. Винаги има опция да се примирим със Статуквото.

За мен вече е късно.

Илиян Василев