Ниското покритие на първата и втората дози в някои страни, и ограниченият достъп до ваксини като цяло в по-бедните държави, поставят стратегията за бустерните дози под въпрос

Непрекъснатото поставяне на бустерни дози на ваксините срещу коронавирус е неустойчива стратегия, пише в. Politico, цитиран от БГНЕС.

Тази стратегия, обаче, няма да спре богатите страни да се опитват да се върнат към нормалния си живот преди пандемията.

През януари Израел започна да предлага четвърта доза срещу коронавирус на някои граждани. Чили прие тази стратегия и също започна да ваксинира с четвърта доза от понеделник. Гърция също е готова да ваксинира с четвърта игла хора с отслабена имунна система, след като комисията по ваксинации на страната я одобри. Германия също обмисля този ход, в Обединеното кралство също се водят дискусии за това макар британските експерти засега да отхвърлят четвъртата доза.

Въпреки че научните доказателства все още не подкрепят непрекъснатото ваксиниране, има още един аргумент срещу бустерните дози - малко вероятно е те да спрат глобалната пандемия.

"Бустер след бустер в малък брой държави няма да сложи край на пандемията, докато милиарди остават напълно неваксинирани", каза генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус.

Експерти от множество страни – както богати, така и развиващи се, твърдят, че редовните ваксинации с бустерни дози на всеки няколко месеца не представляват работеща стратегия за борба с пандемията. Ниското покритие на първата и втората дози в някои страни, и ограниченият достъп до ваксини като цяло в по-бедните държави, поставят стратегията за бустерните дози под въпрос: дали светът да се фокусира по-малко върху предотвратяването на заразата, или повече върху ограничаването на тежките заболявания.