Да свалиш собственото си правителство с вот на недоверие не е чак толкова необичайна практика в Румъния

 През юни 2017 г. Социалдемократическата партия (СДП) - сега в опозиция, свали своето правителство, оглавявано от премиера Сорин Гриндяну, с вот на недоверие, за да издигне след това нов също непросъществувал дълго кабинет с премиер Михай Тудосе, припомня Монитор. 

Национално-либералната пария (НЛП) също показа в последните години, че не страни от някои парадоксални на пръв поглед политически игри. В началото на 2020 г. либералите неколкократно предлагаха обречен на неуспех кандидат за премиер, за да предизвикат предсрочни избори - с надеждата след това да си осигурят парламентарно мнозинство. Появата на коронавируса обаче ги изненада и промени плановете им. Така кабинет, оглавяван от лидера на НЛП Лудовик Орбан, преведе страната през първите драматични месеци на пандемията.

На 6 декември 2020 г. се състояха редовни парламентарни избори, които не дадоха нужното мнозинство на либералите. В резултат на това се роди настоящата трипартийна коалиция на НЛП, Съюз за спасение на Румъния - партия ПЛЮС (ССР-ПЛЮС) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) , която в края на миналата седмица за пореден път доказа своята неустойчивост.

Реформисткият ССР-ПЛЮС с лидери Дан Барна и Дачиан Чолош е сравнително млада партия, която преди няколко години придоби популярност около инициативата "Без осъдени на държавни постове", подкрепена от над един милион граждани и все още чакаща гласуване в парламента. След изборите през декември 2020 г. ССР-ПЛЮС влезе във властта, но търканията с НЛП не бяха тайна още от първите месеци на управлението. Този път обаче разривът между либералите и реформистите се оказа доста по-сериозен - дотам, че да внесат вот на недоверие срещу собствения си кабинет, съюзявайки се с националистическия Алианс за единство на румънците (АЕР), който по-рано бяха определили като "екстремистка" партия.

КАКВО ПРЕДИЗВИКА КОНФЛИКТА В КОАЛИЦИЯТА?

Ябълката на раздора стана инвестиционна програма, кръстена на прочутия румънски учен и инженер Ангел Салини (1854-1925), която предвижда отпускане на 50 милиарда леи (около 10 милиарда евро) на местните власти за инфраструктурни проекти за период от шест години. Програмата беше критикувана от ССР-ПЛЮС, които смятат, че тя много прилича на Националната програма за местно развитие, инициирана от осъдения за корупция бивш лидер на СДП Ливиу Драгня. Те твърдят, че става въпрос за раздаване на държавни пари на политическата клиентела на местно ниво. ССР-ПЛЮС имат малко кметове, което означава те не са реални бенефиециенти на тази програма, отбелязва телевизия Диджи24. Отказът на правосъдния министър Стелиан Йон, представител на ССР-ПЛЮС, да одобри тази програма доведе до уволнението му от премиера Флорин Къцу в сряда вечерта и това отприщи настоящата политическа криза.

Но това не е първият сериозен конфликт между НЛП и ССР-ПЛЮС в рамките на коалицията. През април 2021 г. премиерът Флорин Къцу уволни здравния министър Влад Войкулеску, също представител на ССР-ПЛЮС, и това предизвика сериозно напрежение между партньорите в коалицията. Тогава реформистите се въздържаха от по-радикални стъпки.

КАКВО ПЛАНИРА ССР-ПЛЮС СЛЕД ВОТА?

Усетили назряващия конфликт в коалицията, опозиционните СДП и АЕР побързаха да представят своите текстове за евентуален вот на недоверие срещу правителството още миналата седмица. В крайна сметка вечерта на 3 септември преговорите за решаване на кризата в коалицията се провалиха и ССР-ПЛЮС се присъединиха към националистите от АЕР, внасяйки заедно вот на недоверие, озаглавен "Свалянето на правителството на Къцу - единствен шанс на Румъния да оцелее!" и подписан от 122 парламентаристи от двете формации.

Защо ССР-ПЛЮС избраха този необичаен ход, вместо веднага да излязат от коалицията и да оставят либералите, подкрепяни от президента Клаус Йоханис, в позицията на правителство на малцинството? ССР-ПЛЮС всъщност не искат да минават в опозиция, а само да сменят премиера, обясни говорителят им Йонуц Мощяну. Все пак министрите от ССР-ПЛЮС обявиха снощи, че подават оставка. И все пак вратата към евентуални преговори все още не изглежда напълно затворена.

Президентът Клаус Йоханис, бивш лидер на НЛП, отправи остри критики към ССР-ПЛЮС в събота, обвинявайки ги, че се съюзяват с партия, която не уважава западните ценности, и по този начин предават електората си и отстъпват от целите си на прогресивна и реформистка партия. Той ги призова да се върнат на масата на диалога и да разрешат конфликта в коалицията.

Едно от обвиненията към премиера Къцу от страна на ССР-ПЛЮС е, че той е "марионетка" на президента Йоханис. Според анализатора от в. "Адевърул" Щефан Властон именно държавният глава е този, който може да реши кризата, като поиска оставката на Къцу.

Залозите в конфликта стават още по-високи, като се има предвид, че на 25 септември ще се състои конгрес за избор на ново ръководство на НЛП, а за 2 октомври е насрочен конгресът на ССР-ПЛЮС. След ултиматума на ССР-ПЛЮС "или оставка на премиера, или вот на недоверие", НЛП обяви единодушната си подкрепа към Флорин Къцу. Доколко либералите са единни в позицията си обаче е под въпрос, като се има предвид борбата за надмощие и редовната размяна на понякога остри критики между двамата кандидати за лидерския пост в партията.

КАКВО МИСЛИ ОПОЗИЦИЯТА?

За СДП това развитие на събитията дойде като изненадваща печалба от случайно намерен лотариен билет. На 30 август лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку заяви, че СДП ще внесе вот на недоверие срещу правителството, когато събере нужните за приемането му 234 гласа. Това звучеше като мъгляво обещание за далечното бъдеще, след като предишният вот на недоверие, иницииран от СДП, се провали през юни. Мотивирани от разцеплението в коалицията обаче социалдемократите побързаха да представят текст за нов вот още в четвъртък и поканиха всички партии да го подкрепят. Постижим ли е съюз на СДП, ССР-ПЛЮС и АЕР обаче дори в името на свалянето на правителството?

Парламентарната аритметика сочи, че трите партии имат общо 280 гласа, много над необходимите 234 за приемането на вота. За социалдемократите, които разполагат с ключовите 157 гласа, играта не е толкова проста. Източници от партията заявиха, че социалдемократите не искат да бъдат "ръката, с която ССР-ПЛЮС" свалят собственото си правителство, за да се върнат след това отново на власт. "Няма да участваме в шантажа на ССР-ПЛЮС", подчертават социалдемократите.

Лидерът им Марчел Чолаку заяви в неделя, че СДП ще гласува вота на ССР-АЕР, ако той стигне до пленарна зала, но изтъкна, че целта на социалдемократите са предсрочни избори, които са "единственото решение на настоящата политическа криза". Процедурата за предсрочни избори обаче е тежка в Румъния и това е причината никога да не се е стигало до тях в демократичната история на страната. СДП е готова да договори със ССР и АЕР внасянето на нов вот или да инициира свой собствен, когато събере нужните подписи, посочи още Чолаку. Гласовете на СДП са от решаващо значение за приемането на един вот на недоверие. ССР-ПЛЮС и АЕР имат едва 123 гласа, тоест вотът им няма шанс за успех без подкрепата на социалдемократите. Ако въобще се стигне до гласуване.

Какво печели от тази ситуация националистическата партия АЕР? Според председателя на института за социологически проучвания ИНСКОП Ремус Щефуряк антисистемните партии като АЕР са основните печеливши от подобни политически кризи. "Като се има предвид как се държат партиите, натоварени да управляват страната, вече не изглежда изненадващо, ако АЕР достигне 30 процента", коментира той. Националистическата партия влезе миналата година за първи път в парламента, класирайки се на четвърто място след СДП, НЛП и ССР-ПЛЮС с 9 процента.

Развръзката на сложната политическа ситуация остава неизвестна засега. Дори насрочването на календар за обсъждане и гласуване на вота се оказа трудна задача, след като вече три заседания на ръководството на парламента по тази тема не успяха да съберат кворум. Социалдемократите напуснаха вчерашното заседание с мотива, че не искат да бъдат "арбитри" между партньорите в коалицията. Някои гласове от ССР-ПЛЮС вече обвиниха НЛП и СДП в "заговор" да попречат на вота.

Междувременно президентът Клаус Йоханис се опитва да договори компромис между либералите и реформистите. Какво ще последва, ако преговорите не успеят? Оставка на Флорин Къцу, за да бъде спасена коалицията, или правителство на малцинството на НЛП? Ще се стигне ли до така желаните от СДП предсрочни избори? Или има риск да се съживи плашещият призрак на Социал-либералния съюз (СЛС) - коалиция между СДП и НЛП, която сериозно застраши правовата държава в периода 2011-2014 г.

Интригата за всички участници нараства, а президентът Йоханис има шанс да се докаже като блестящ медиатор или директно да прехвърли топката в полето на парламента.