Едно майчино писмо. И нашият поклон пред най-великата проява на себеотрицание. Поклон пред най-божественото чувство в душата на една жена. Поклон пред безграничната любов на майката... 

Не ме кори, не се сърди, че старостта ме сграбчва, дъще моя. Не се дразни, че побелявам и все по-честичко забравям. Спомни си, дъще моя, ръчички как протягаше към мен, когато бе детенце. Как търсеше ме жадно ти, как искаше да ти помагам, а устните ти трепетно шептяха и като огънче горяха с това прекрасно "Мамо!".

На тебе, дъще, дадох очите си. Виждаш ли сълзите, утаени в тях? Исках да плача аз, за да не плачеш ти.
На тебе, дъще, дадох лицето си. Виждаш ли умората по него? Исках да не спя аз, за да спиш спокойно ти.
На тебе, дъще, дадох сърцето си. Виждаш ли белезите на майчината болка и любов? Исках да страдам аз, за да не страдаш ти.

На тебе, дъще, дадох силата си. Исках никога да не се предаваш. Знам, че си срещала и ще срещаш трудности по пътя си, но не забравяй, че аз съм с теб, до теб. И вярвам в теб.
На тебе, дъще, дадох смелостта си. Исках никога да не се страхуваш. Знам, че си срещала и ще срещаш опасности по пътя си, но не забравяй, че аз съм с теб, до теб. И вярвам в теб.
На тебе, дъще, дадох вярата си. Исках никога да не се съмняваш - в себе си, в щастието, в мечтите си. Знам, че си срещала и ще срещаш разочарования по пътя си, но не забравяй, че аз съм с теб, до теб. И вярвам в теб.

На тебе, дъще, дадох любовта си. За да е горещо сърцето ти.
На тебе, дъще, дадох прошката си. За да е в мир умът ти.
На тебе, дъще, дадох живота си. За да диша душата ти.

На тебе, дъще, дадох себе си.

Мама

Посвещава се на майка ми, Анна Лабова. Благодаря ти, мамо, че те има в живота ми!

Автор: Гергана Лабова