Японците са всеизвестни със своята мъдрост.

Те почитат търпението и трудолюбието. Обичат да съзерцават цъфналите вишни. За тях изящните цветчета са символ на преходността на самия живот – красиви са, но красотата им е краткотрайна. Както и животът – отлита бързо, затова трябва да му се наслаждаваме.

Прочетете внимателно следните поговорки, които ще ви накарат да се замислите:

Дори на крадеца отнема десет години да научи занаята.

Една писана дума струва хиляда жълтици.

Зад излишната скромност се крие горделивостта.

Здравето е по-ценно от богатството.

И на Конфуций не винаги му е вървяло.

Искаш ли да опознаеш себе си, попитай другите какво мислят за тебе.

Клоните, които правят сянката, не ги секат.

Когато си жаден е прекалено късно да копаеш кладенец.

Когато характерът на някой не ти е ясен, погледни приятелите му.

Който купува това, от което не се нуждае, продава това, което му трябва.

Ако вярваш на всичко, което четеш, по-добре не чети.

Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран.

Бързаш ли, заобиколи.

Където хората тъгуват, тъгувай и ти.

Любовта може много, но парите могат всичко.

Мисълта ражда действието.

Мъдростта и добродетелта са като двете колела на количка.

Мълчанието е по-голямо от речта.

Най-малкото добро дело е по-добро от най-голямото добро намерение.

Не е важна самата цел - важен е пътят, по който е достигната.

Верният слуга не служи на двама господари.

Водата дълбае камъка не със сила, а с постоянство.

Време, прекарано в смях е време, прекарано с боговете.

Всеки прави грешки, затова на всеки молив има гумичка.

Всичко, което цъфти, непременно ще увехне.

Гордостта на просяка е, че той не е крадец.

Доброто лекарство има горчив вкус.