Село в западния индийски щат Гоа може да бъде видяно само през един месец от годината – през останалите 11 месеца то изчезва под водата.

А когато водата се оттегли, първоначалните му обитатели, които сега живеят на други места, се събират, за да отпразнуват дома си, информира BBC, предава Profit.bg.

Село Курди било закътано между два хълма в Западните Гхати, а река Салаулим, приток на една от големите реки в Гоа, минавала през него.

Вижте тази публикация в Instagram.

#explore #remains #curdi #lost #village

Публикация, споделена от Satyapratap Rane (@satyaprataprane) на Юни 9, 2019 в 7:45 PDT

Преди време Курди било процъфтяващо село в Югоизточен Гоа.

През 1986 г. обаче селото престанало да съществува такова, каквото жителите му го познавали. Тогава е завършен първият язовир в щата и като последица от това селото остава напълно потопено под вода.

Вижте тази публикация в Instagram.

Curdi.. D village that drowns 🌏 . . . . . #garso.#nature#explore#roadtrip#2019#curdi

Публикация, споделена от Snedden Fernandes (@sga.fernandes) на Юни 3, 2019 в 5:06 PDT

Всяка година през май водата се оттегля до ниво, което разкрива какво е останало от селото.

Напукана земя, пънове на дървета, останки от къщи и религиозни структури, натрошени останки от битови предмети, разрушени водни канали и километри пустееща земя.

Земята в селото била плодородна и по-голяма част от населението, което било около 3 000 души, се прехванвала със земеделие. Те отглеждали ориз, кокосови орехи, кашу, манго и хлебно дърво.

Индуси, мюсюлмани и християни живеели заедно в селото. Там имало един основен храм, няколко по-малки храма, параклис и мюсюлманско светилище. Това също така било родното място на известния индийски музикант Могубай Курдикар.

Нещата обаче се променят драстично, след като щатът Гоа е освободен от португалците през 1961 г.

Първият главен министър Даянанд Бандодкар посещава селото с новина за строителството на първия язовир в щата. Той събира всички жители и им казва, че проектът ще е от полза за цял Южен Гоа.

"Той заяви, че язовирът ще удави нашето село, но нашата саможертва ще бъде в името на по-общото благо," казва 75-годишният Гаджанан Курдикар, който си спомня добре онази среща.

Курдикар и останалите жители, които наброявали над 600 семейства, били принудени да се преместят в други села, но получили земя и компенсации.

Проектът бил амбициозен. Язовирът е построен на бреговете на река Салаулим. Той трябвало да осигури вода за пиене, за напояване и за промишлени цели на по-голяма част от Южен Гоа. Язовирът трябвало да осигурява около 400 млн. литра вода дневно на жителите.

"Когато дойдохме в новото село, нямахме абсолютно нищо," спомня си Инасио Родригес. Той е сред първите, които се местят през 1982 г. Отначало заживяват в импровизирани домове, преди да построят собствени жилища от нулата. За някои това отнема почти пет години.

Водата от язовира обаче така и не достига до селата, в които се местят бившите жители на Курди.

"Питейната вода не достигна до всички села в Южен Гоа, както беше обещано," казва Гаджанан Курдикар. "Така че ние не получавахме питейна вода от язовира."

Във Вадем, където Курдикар живее в момента, има два големи кладенеци. През април и май обаче започват да пресъхват. Тогава те често трябва да разчитат на правителствени цистерни за питейна вода.

Когато водата се оттегли през май, първите жители на Курди посещават изгубения си роден край.

"Днес е много лесно да опаковаме багажа и да тръгнем," казва Вениша Фернандес, социалог от Гоа.

За хората на Курди обаче тяхната идентичност е била свързана с тяхната земя. Те били тясно свързани с нея. Това може би е причината да я помнят и да се връщат при нея.