Подредиха "Водната пещера" в с. Табачка

0
Подредиха "Водната пещера" в с. Табачка

ЕкспозицияВодна пещера“ бе подредена в Читалище „Просвета – 1927“ в село Табачка от специалисти на Регионален исторически музейРусе в рамките на проект „Дунавският Лимес в Североизточна България“ на Русенския музей, финансиран с подкрепата на Американски научен център – София и фондация „Америка за България“.

Експозицията е отворена за посетители с работно време от 13.00 до 17.00 часа всеки делничен ден. Включва шест броя постери и представя масов керамичен материал от пет археологически епохи, открит по време на проведените археологически проучвания в скалния комплекс Водна-Тъмно през 2005 г. Специално създадена за експозицията бе дипляна „Водна пещера – хилядолетен култов център“.

Пещерата „Водна“ се намира на 1 км югоизточно от село Табачка, област Русе, на левия бряг на река Черни Лом. През елинистическата (III-I в. пр. Хр.) и римска (II-VI в.) епохи археологическият обект е функционирал като скално светилище. По стените и тавана на Водна има изсечени 21 броя латински и гръцки надписи. Заселването на хора в скалния комплекс датира от първата половина на каменно-медната епоха (4800-4700 г. пр. Хр.). Пещерата е използвана за временно обиталище и местен център за обработка на метал. Открити са фрагментирани керамични съдове, находки от кост, керамика, както и тесла от редкия минерал жадеит. Каменната тесла е била изработена от материал, донесен от южните Алпи. Използвана е като инструмент за обработка на метал – мед и злато. Тя е едно от първите свидетелства на Балканите за съществуването и практикуването на най-древната металургия.

Подреждането на експозиция за пещерата Водна в село Табачка ще допринесе за популяризирането на древната римска култура, която е основа на европейската цивилизация днес.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

До ВиК - Русе: Асфалтират улица "Муткурова". До един час асфалтът ще е готов за рязане.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари