Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

Въпрос: Работя на ненормиран работен ден. Каква почивка ми се полага и имам ли право на по-голям брой дни отпуска, пита Н. Василева от Елхово.

Отговор: Работниците/служителите, които работят при условията на ненормиран работен ден, не могат да работят повече от 12 часа на ден. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, който е не по-малко от 5 работни дни, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд – чл. 139а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа – чл. 153, ал. 4 от КТ.

Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ, за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, може да установява ненормиран работен ден. Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време – ал. 2 на чл. 139а от КТ. Според ал. 3 на чл. 139а от КТ, списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време – чл. 139а, ал. 4 от КТ.

Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 – не по-малко от 30 мин. и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време – чл. 139а, ал. 5 от КТ. В чл. 139а, ал. 6 от КТ е предвидено, че в случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Разпоредбата на чл. 152 от КТ установява, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.