На всички именици - честито!

На 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия.

Те живели по времето на император Максимиан. Тогава царяли жестоки гонения срещу християните в Римската империя, а император Максимиан издал заповед всички християни да бъдат издирени и подложени на съд. В Никодимия, столицата на императора, езичниците усърдно изпълнявали неговата воля, като издавали християни, за да получат обещаните награди. Заповедта на Максимиан гласяла, че всеки, който укрива вярващи в Христа, ще бъде подложен на сурови наказания. По този начин, много християни били довеждани пред съда и заставяни да изоставят вярата си, под заплахата от мъчения и смърт.

Сред мнозината задържани били 23 християни, които войниците на Максимиан намерили скрити в пещера. Те били вързани и доведени пред императора, който по това време се отправял към езически храм за жертвоприношение. Когато били изправени пред него, императорът ги нарекъл „непокорни на заповедите му и хулители на боговете“ и заповядал да ги подложат на жестоки мъчения. Въпреки болките и страданията, християните останали непоколебими в своята вяра и отказали да се отрекат от Иисус Христос.

Един от свидетелите на тези мъчения бил Адриан – знатен и богат човек, член на преторията. Впечатлен от търпението и силата на вярата на мъчениците, той започнал да ги разпитва за наградата, която очакват от своя Бог. Докато разговарял с тях, Божията благодат докоснала душата на Адриан и той прозрял истината на християнството. Вдъхновен от вярата на мъчениците, той застанал пред писарите и заявил: „Запишете и моето име заедно с имената на тези светци, защото и аз вярвам в техния Бог Христос и с радост ще умра за Него!“

Тази неочаквана постъпка на Адриан предизвикала удивление сред присъстващите. Писарят веднага уведомил царя за случилото се, а Максимиан извикал Адриан пред себе си, за да го разпита. „Какво ти стана, Адриане? Побъркал ли си се?“ – попитал императорът. Но Адриан спокойно отговорил: „Не съм се побъркал, а напротив – вразумих се от своето предишно безумие.“

Разгневен от отказа на Адриан да се отрече от новоприетата вяра, Максимиан заповядал да го оковат във вериги и да го отведат в тъмницата, където били затворени останалите християни. Един от слугите на Адриан побързал да съобщи на съпругата му Наталия за случилото се. Първоначално Наталия се уплашила и започнала да плаче, но когато разбрала, че съпругът й е избрал вярата в Христа, тя изпитала най-дълбока радост. Наталия била тайна християнка и от дълго време се молела за обръщането на своя съпруг към истинския Бог.

С облечени в най-хубавите си дрехи, Наталия се отправила към тъмницата, където паднала в нозете на съпруга си и го призовала да остане верен на избрания път. С пламенна вяра и любов тя го подкрепяла по време на неговите мъчения и заедно с други християнки прислужвала на затворените мъченици, като измивала раните им и се грижела за тях.

Адриан бил подложен на нови, още по-жестоки мъчения, но Наталия останала до него до самия край. Тя била до съпруга си, когато той предал душата си на Бог, и имала утехата да види, че той останал непоколебим във вярата си до последния момент.

След смъртта на Адриан и останалите мъченици, телата им били препратени в град Византион. Наталия също заминала за там, за да избегне принудителен брак със знатен човек, който искал да се ожени за нея. Във Византион християните я приели с любов и тя прекарала остатъка от живота си в молитви и грижи за останките на мъчениците. Един ден, след молитва в храма, Наталия заспала вечния си сън, виждайки в съня си своя съпруг, който й възвестил за нейната близка смърт.

Наталия също била причислена към лика на мъчениците заради нейната непоколебима вяра и преданост към Бог и Неговите мъченици.

Историята на Адриан и Наталия е символ на силата на християнската вяра, която преодолява всички изпитания и води до вечен живот и блаженство в Божието царство.

На този ден имен ден празнуват Наташа, Адриана, Адриян и Адрияна.