На 75-годишна възраст почина известният български поет, журналист и преводач Николай Гюлев.

От 1970 г. той живее в Пловдив. Дългогодишен член на Дружеството на писателите и художествен ръководител на литературно студио “Младост” в Пловдив.

През 1986 г. в анонимна едногодишна анкета на библиотека “Иван Вазов” книгата му “Небесен огън” е обявена за най-четената стихосбирка наред с книгите на Екатерина Ненчева, Недялко Йорданов и Първан Стефанов, предаде Дарик.

Стихосбирката му “Убежище” е отличена с наградата на Дружеството на писателите за най-добра поетична книга, издадена през 2001 г.
 
Николай Гюлев е роден през 1942 г. в Гюмюрджина, Беломорска Тракия. Израства в Кърджали. Завършва специалността Журналистика в Софийския университет “Климент Охридски”. Работил е като журналист в централни и местни издания. 
 
Автор е на 13 стихосбирки: “Някъде във нас е светлината” /1970/, “Пръст и вода” /1975/, “В часа на отлива” /1980/, “Небесен огън” /1986/, “Вторият живот” /1998/, “Голямото щракане”, /1998/, “Житие на един смешен и грешен раб божий” /1998/, “Отпивам мига” /1999 /, “Лятна есен” /1999/, “Безпределност” /2000/, “Убежище” /2001/, “Животът удря и животът гали” /2002/, “И земен, и небесен!” /2008/, “И все пак” /2014/. 
 
Негови стихове са превеждани на унгарски, руски, турски и молдовски език. Носител е на национална литературна награда от Яворовите дни в Поморие. Превел е руски поети в антологията “Бели нощи над Нева”, както и романа “Носач на вода” на латвийската писателка Илзе Индране.