Съкрушен и съсипан от мъка е поетът Калин Терзийски. С прискърбие той съобщи, че е починал най-добрият му приятел Данчо.

Скитникът Йордан Площаков, или Площи - както го нарича Кайо, е издъхнал при неизвестни обстоятелства посред бял ден на улицата. Доскоро той живееше при Терзийски в къщата му в Банкя. Двамата се запознават преди няколко години в столичния кв. "Полигона". По това време Данчо е на улицата, тъй като заради проблеми с алкохола и хазарта проиграва жилището си на комар. От състрадание Кайо и жена му Ивана Генова го прибират във фамилната къща на Терзийски.

По ирония на съдбата буквално ден преди Данчо да почине, екип на "България Днес" бе в дома на поета за уговорено интервю. Терзийски тогава сподели пред вестника, че Площи много му липсва, но вече не живеят заедно.

"Къщата в Банкя е на майка ми и баща ми. Те се оказаха против тук да живее клошар и го изгониха. Той си намери работа и съм някак спокоен за него", каза Терзийски, преди да разбере за смъртта на своя другар.

В момента писателят плаче, ридае и не спира да пише стихове за своя умрял другар. Терзийски не може да си прости, че не се е борил достатъчно с желанието на родителите си да изгонят скитника от жилището.

"Намерили са Площи някъде. Той беше и много болен. Единственият човек, за когото съм се грижил истински. Единственият ми приятел, просяк и добър човек. Който е казвал - за тебе човек убивам, но не бе способен да убие и муха. Живя у дома 3 години и ми носеше вода, водка или спирт, когато бях болен. Умря някъде като куче, бездомен и сам. Защото моите майка, баща и брат го изгониха. Те са хора като вас - мразят всеки слаб и беззащитен. А аз не успях да го защитя, не успях да кажа нищо. Кой се опълчва на брат си и майка си заради един клошар? Площи беше просяк и пропаднал човек, скитник. Но добър и мил, достоен по свой си начин. Сега не знам къде е - просто чух, че е умрял и го няма. Но знам, че Христос седи до него и го гали по главата. Милата, четинеста, добра, любима, приятелска глава", не спира да плаче и ридае Кайо.