Българската преводачка Жасмина Панайотова написа пост във "Фейсбук" страницата си, адресиран до премиера на Швеция Стефан Люовен.

Дамата живее от много години в Гьотеборг и обръща сериозно внимание на проблемите на скандинавската страна с българските просяци.

Публикуваме текстът без редакторска намеса:

Отворено писмо до премиер-министъра на Швеция

Г-н Премиер,

"Няма хора, които мразя. Без значение кой или какъв е. Хората, в огромното си и уникално разнообразие, са ми интересни, и се опитвам и старая да ги разбирам, доколкото това е възможно.

От няколко години по улиците на Швеция седят просяци от моята родина, България. И те са хора като всички, но колкото и да се опитвам да разбера докога ще седят там, не мога. Трудно ми е да разбера как е възможно човек да е обречен на такава разрушителна пасивност и то пред очите на цивилизована обкръжаваща среда.

Учудва ме тази пасивност, която се вижда по шведските улици, както и безразличието към неправенето на нищо и събирането на пари за това. Учили са ме в младостта ми, че безделието не облагодетелства никого. Чувала съм го много пъти и тук.

Не бих искала по никакъв начин да се хваля. Не съм нито суперзвезда, нито бизнесгуру, а един обикновен човек. Дойдох в страната Ви през 1988 г. без никакви средства и без да владея езика Ви. Спомням си подозрителността и недоверието, с които се сблъсках, приписваха ми се дори намерения да живея на гърба на по-заможните.

Тъжни неща преживях. Но и радостни! Запретнах ръкави, научих езика, приеха ме в университета, започнах работа и стъпих по-стабилно на краката си. Не седях и не чаках, но и изискванията на обкръжаващата ме среда не секваха. Не се оплаквам. Още от малка обичам да полагам усилия и да върша работа. Човек има воля и съзнание, с които се постигат чудеса!

Виждам шведски деца да играят на просяци в училище. Чувам и за родители, водещи рожбите си до просещи и учещи ги как да пускат подаяние. Дебатите в медиите вървят с пълна сила и бездната по въпроса за просията сякаш става все по-дълбока и по-дълбока.

Усещам, че живея в два паралелни свята, всеки със собствени правила и изключения.

Докога ще бъде така? Идва зима..."