Публикуваме коментар на Елена Гунчева по темата за 10 ноември 1989 година и отбелязването на годишнина оттогава:

"По случай днешната дата, много ритуално заколих един банан. Като си мислих как ми се ще някои култови личности на прехода да са на негово място. Аз съм добър човек. Поне така си мисля. И си спомням един цитат на Тери Пратчет: „Бой се да не попаднеш на добър човек! Тоя няма да злорадства, когато те победи. Той няма да те унижава и да ти даде време да осъзнаеш унижението и поражението. Той веднага ще направи това, което се налага, без забавяне!“

. Така трябва да се постъпва. Когато нещо трябва да се свърши, добре е да се свърши бърже! /Е, тук пък се изкушавам да цитирам Шекспир, но пък само Адам е бил автентичен./.

Мечтите ни унищожиха. Тичахме след илюзиите. А не гледахме пред очите си. И най-вече – през разума си. Не мога да забравя удовлетворението си, когато чух новината за убийството на Луканов. Много добре зная причините. Позволи си да играе самостоятелно и да си повярва, че не зависи от тези, които го ръководеха. Но Бог избира много средства. Луканов си получи заслуженото заради всичко това, което причини на българите. Включително поканата за Сорос.

Днес Президентът Радев призова да мислим за бъдещето. Да мислим как нашите деца възприемат днешния и утрешния ден и какво очакват. Не съм съгласна с това. Първото и основно нещо за демокрацията, за свободата и за бъдещето е ВЪЗМЕЗДИЕТО. Усещането в обществото за справедливост. За това, че за погиналите и съсипани животи, виновните са си получили заслуженото. Това е цената за бъдещето. И залогът, че следващите ще знаят какво ги чака!

Обвинявам БКП, сега БСП, че в стремежа да запазят властта си, не подбраха средствата, изпуснаха контролът и позволиха на всички боклуци в партията им да станат новите демократи. Обвинявам ги, че раздадоха едни куфарчета с пари, на едни бармани и сервитьори, които станаха новите „бизнесмени“ като Баневи и редица банкери. Които, незнаейки как се трупа капитал с работа, съсипаха българската икономика и направиха работниците си роби.

Обвинявам службите за сигурност, че не предотвратиха катастрофата, че забравиха в чие име са се клели. Обвинявам ги, че не изпълниха дълга си към България и допуснаха трета национална катастрофа и унищожението на българския народ.

Обвинявам българските офицери, че не изпълниха клетвата си за защита на Отечеството. Че допуснаха българската армия да бъде унищожена, оръжията ни нарязани, а България без война да попадне в колониално робство. Обвинявам ги, че в момента служат не на България, а на колониалните ни господари. Обвинявам ги, че не правят нищо, за да спасят народа на българите!

Обвинявам политиците, че вместо политици, се превърнаха в политпроститутки и логото, което ги обединява, е държавната трапеза, за която са абонирани. Обвинявам ги, че продадоха българските национални интереси. Обвинявам ги в разюзданата корупция, която унищожи държавата. Обвинявам ги за мизерията и състоянието на българските градове и села.

Обвинявам накрая и нас, мечтателите, които не видяхме реалността. Които смятахме, че демокрацията идва със скачане, а не с мислене. Които не знаехме и не осмислихме, че свободата изисква всеки ден да воюваме за нея. Обвинявам нас, обвинявам себе си, че убихме бъдещето на децата си в Бългрия и ги направихме изгнаници по чужди краища на света.

Тридесет години са цял един осъзнат живот. Време, за което дори дебилите би трябвало да са разбрали какво трябва да се направи. 

Искам равносметка. Искам ВЪЗМЕЗДИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ И НАКАЗАНИЕ! За да има демокрация, свобода и БЪДЕЩЕ!"