Сериозният въпрос е как доверието в решенията и препоръките на властта да пристигне в България преди ваксините

5,2% - това е делът от най-възрастното население на България (над 80 години), ваксинирано срещу COVID-19 до 24 март по данни на Министерството на здравеопазването.

Средно между 9 и 10 на сто от хората на възраст между 50 и 79 години също са получили поне по една доза ваксина. Близо половината от всички 400 хиляди ваксинирани са на възраст до 49 години, а едва около ¼ от тях вероятно попадат в някоя от приоритетните групи.

Очевидно у нас се ваксинира този, който може, в ситуация на пълно разминаване между насрочените в електронната система часове и живия живот, опашки по (зелените) коридори на ваксинационните центрове и артистичен хаос, пише Надежда Цекулова във в.Дневник.

Човек би предположил, че когато страната му преминава през хуманитарна катастрофа, дава стотици предотвратими жертви и всичко това се случва в условията на предизборна кампания, кандидатите за следващия парламент ще се надпреварват да предложат по-добре работещи модели за справяне с кризата.

Какво научихме от партиите, които имат най-голям шанс да влязат в следващия парламент в последния месец?

Ще пропусна ГЕРБ, които като основна управляваща партия, излъчила и министъра на здравеопазването, показват какви са възможностите и приоритетите им, и всички живеем в условията на "видими резултати" от тяхната дейност.

Следващи в списъка на социолозите са БСП. Те са една от партиите, които най-конкретно включиха ваксинационните проблеми в своята предизборна дейност, внасяйки в парламента на 5 март предложение страната ни да купи неразрешената в ЕС руска ваксина "Спутник V". В рамките на кампанията социалистите обвиха какво ще предприемат в първите 100 дни, ако се случи да съставят правителство. Сред плановете им е да пренапишат ваксинационния план, за да попаднат възрастните хора и хронично болните в по-приоритетна група; да задължат РЗИ да доставя ваксини до личните лекари и да внесат руска и китайска ваксини, за да улеснят достъпа.

"Демократична България" е друга политическа сила, която извежда мерките срещу пандемията в свой приоритет след изборите. Демократите също биха пренаредили ваксинационния план и биха работили за стриктното му спазване. Те са и единствените, които извеждат разгръщането на мащабна комуникационна кампания като основна приоритетна дейност в борбата с пандемията и в частност - в осигуряването на добро ваксинално покритие.

Коалицията "Изправи се! Мутри вън" също попада в краткия списък на политически субекти с шанс да влязат в 45-ия парламент, готови с конкретни предложения относно управлението на COVID-кризата и ваксинационния процес в частност. Идеята, че приоритетните групи следва да се пренаредят, намира място и при тях. Другите им обещания са да осигурят регулярни доставки на ваксини.

По последната точка от плана си - купуване на руски и китайски ваксини - социалистите получиха през март подкрепата на Движението за права и свободи (ДПС), което се конкурира за третото място в проучванията на социолозите с партията на Слави Трифонов "Има такъв народ". Извън тази подкрепа, движението не е огласило специални предложения за подобряване на ваксинационния процес у нас. Програмата на ДПС е концептуална и по нищо в нея не личи страната да минава през здравна криза, камо ли да се акцентира върху детайли като ваксинационни политики.

Макар и с повече конкретика, "Има такъв народ" е също толкова дистанциран от пандемията. Единствената ваксинация, която се споменава в програмата на партията, е тази срещу човешки папилома вирус, която така или иначе съществува у нас. В изявите си кандидатът на партията и имунолог проф. Андрей Чорбанов многократно е повтарял твърдението, че Европа се е провалила в осигуряването на ваксини за гражданите си, че ефективността на ваксините все още не е гарантирана, както и че провеждането на ваксинационна кампания в пик на пандемия е грешка. Не става напълно ясно обаче какви действия би предложила партията, на база тези критики.

ВМРО е партията, чието участие в бъдещото Народно събрание остава неясно. Така или иначе обаче в програмата ѝ мерки, пряко свързани със справянето с пандемията, не са предвидени. От отделни изяви на нейни кандидати става ясно, че гледа с добро око на идеята за внасяне на неразрешените в ЕС руски и китайски ваксини у нас.

Въпросът до какви измерими за гражданите действия могат да доведат така декларираните намерения на партиите обаче трудно може да намери отговор.

В предизборния шум напълно отсъства задълбочен, експертен анализ на пропуските на съществуващия "български модел" и възможностите, които стоят пред страната ни, за коригиране на тези пропуски.

Добрите новини

Очевидните несправедливост и неефективност на ваксинационния процес явно има шанс да бъдат коригирани с бърза преработка на ваксинационния план и въвеждане на изисквания за спазването му. През април, когато най-напредналите във ваксинирането (Израел и Обединеното кралство) вече ще гонят заветния колективен имунитет, и при вече изградена електронна система за записване, за България няма да е трудно да преподреди групите от хора, които първи трябва да получат ваксина.

И въпросителните

Всички дейности по навременното осигуряване на тази ваксина - както на национално равнище, така и за всеки отделен гражданин - обаче остават под въпрос, и никоя от заявилите се партии не предлага отговори.

А именно:

Ако страната ни приеме, че ваксините на Русия и Китай са достатъчно сигурни, въпреки липсата на одобрение от Европейската агенция по лекарствата, и пристъпи към купуването им, колко скоро могат да пристигнат те, на каква цена и в какви количества могат да бъдат осигурени? Въпросът е ключов, защото в момента България има договорени над 18 млн. дози, които биха стигнали за над 9 млн. души, при подлежащи на ваксиниране не повече от 6 млн. Договарянето на допълнителни количества ще е от полза, ако така ще се гарантират и по-ранни доставки. Публичен анализ кога ще постигнем ваксиниране на поне 70% от населението при сегашните договорки и колко ще ускорим този процес при включването на нови ваксини от Русия и Китай обаче няма.

Никоя политическа сила все още не е облякла в конкретни данни и възможни решения също как точно вече наличните ваксини биха стигнали до всеки нуждаещ се уязвим гражданин, и как тази организация да не забави твърде много масовото ваксиниране. Значима част от възрастните хора, които биха попаднали във водещите приоритетни групи при евентуална редакция на плана, не са в състояние сами да се запишат за ваксиниране. Същото важи и за хората с увреждания и хронични заболявания на по-млада възраст. Сред тях има десетки хиляди, които не могат да стигнат до ваксинационен пункт поради здравословното си състояние, поради спецификата на населеното място, в което живеят или по социални и финансови причини. Идеята РЗИ-тата да развозват ваксините до личните лекари изглежда добре на хартия, но не става ясно дали зад нея стоят конкретни анализи какъв е капацитетът на РЗИ да извършват подобна дейност в хора и инфраструктура, както и какво става със здравно неосигурените представители на приоритетните групи.

Друга група уязвими лица, които са обект на шумно мълчание, са живеещите в крайна бедност обитатели на гетата. В голямата си част това са роми, които през последните 4 години напълно изпаднаха от публичния диалог и бяха подложени на активна дехуманизация от най-висши представители на държавата. В резултат, в момента никоя политическа сила не смее да предложи включването на общността в решенията за осигуряване на масова ваксинация като единствен изход от здравната криза. Същият проблем засяга и бедните хора от всякакъв етнически произход, които нямат здравни осигуровки, нито достатъчен достъп до информация, транспорт и медицинска инфраструктура, за да организират сами своето ваксиниране.

Най-голяма по численост (около половината българи) и твърде слабо адресирана в документите на партиите е групата на отказващите или колебаещите се да се ваксинират срещу COVID-19. Само една коалиция поставя в приоритетите си мащабна информационна кампания. Дори и тя обаче не е формулирала основния проблем, с който една такава кампания ще трябва да се бори - пропиляното доверие.

През изминалите 13 месеца държавата във всичките ѝ проявления показа крайно безсилие да отговори на страховете на гражданите, да им обясни действията и бездействията си, да им покаже, че истински я е грижа дали ще живеят или ще умрат, дали ще могат да нахранят децата си, дали същите тези деца ще получат образование. Посланията, свързани със здравната криза, бяха дълбоко политизирани и напълно лишени от експертна тежест. Самите експерти бяха целенасочено девалвирани, а съществуването им беше сведено от политически параван.

Това са условията, в които след 5 април някой потенциален ентусиаст би стартирал работа по убеждаване на скептиците и връщане на доверието в институциите, в здравната система, във ваксинационния процес.

И един от сериозните въпроси пред всички, които искат да ни управляват след неделя, е как да направят така, че доверието в решенията и препоръките на властта да пристигне в България преди ваксините.