Атанас Буров: България може да задави Европа с череши

В студентските години, когато четях книгата на Михаил Топалов - Памукчиев „Срещи с Буров”, бях подчертавал пасажи и изречения, над които тогава разсъждавах от все още младата си възраст, с недостатъчно житейски опит, но жаден за знания и предизвикателства.

Днес тези подчертани пасажи ми звучат по съвсем друг начин, от позицията на годините придобили цялост, пълнота и завършен смисъл, заради натрупаните в това време впечатления и наблюдения за хората, обществото, политиката и ценностите. И стряскащо актуални днес, а не когато бях на 21.

Тук преписвам само един от тях, но всеки може да извади от книгата много интересни факти за политиците по онова време, за писатели и поети, за началото на една епоха, която след 45 години заменихме с нещо, което наричаме свобода, но то е пълно с несъвършенствата, за които говори Буров, дори в още по-уродлив вариант.

— Господин Тодоров, Вие дойдохте от Ловеч с една празна торбичка, с два учебника в нея и станахте министър.

Аз дойдох в София с файтона на баща си и не станах нищо. Аз съм учил политическа икономия в Европа и знам, че в Европа се насърчава онова, което ще ти носи полза не в момента, а цял живот. В Кюстендилско има 12 хиляди декара ябълкови градини. Те могат да дават на година по два тона ябълки на декар, но могат да дават и по десет тона. В село Бяга, Пещерско, аз съм виждал ябълкова градина да дава дванайсет тона ябълки. Разбираш ли разликата, ловчанско дяволче. Разбираш ли моя замисъл — България може да изнася ябълки в Европа, ябълки каквито няма никъде по света. И череши — да задавим Европа с череши.

Аз занесох на Думерг, на Бриан, на Титулеску череши, български череши от село Ямборано и от Соволяно, по една щайга, и им ги дадох пред всички на един банкет. Банкета го даваше Бриан. Аз обрах лаврите — никой никога не бе виждал по-едри, по-вкусни, по-апетитни череши. Там, на този банкет (той стана през юни 1926 година) аз станах център на внимание. Нарочно занесох тези череши, господин Памукчиев, за да направя реклама на България, на българската земя. Защото всеки българин, където и да се намира, той трябва да прави хубава реклама на България и да се гордее с българската земя.

Втора като нея няма на света. Швеция е сива и тъжна, а Швейцария не е страна, а банкерска къща. Испания е гореща, страстна, хубава страна, но бедна — тя няма нашите гори, води и ливади. Тя няма нашите плодородни поля. Аз не знам по-дивен, по-прелестен край от долината на Струма, от Кюстендилската долина. Това е чаровна земя, чаровен край.

Днес Мая Манолова почерпи с кюстендилски череши в Народното събрание.

Сладки ли са кюстендилските череши? На този въпрос могат да отговорят много депутати, които днес Мая Манолова от БСП почерпи с вкусния плод. За поредна година тя донесе няколко щайги от родния си край в парламента.

Журналистите, които отразяват работата на парламента, също получиха череши от Манолова.