Кратък преговор за напреднали

Покрай изненадващо обявените и скоростно осъществени намерения на премиера да "предложи" свикване на Велико народно събрание за изменение на Конституцията (която всъщност не му позволява това), научихме, че юристите на ГЕРБ обсъждали (заедно с Яне Янев) тези изменения още от 2014 година. Всъщност тогава екип на министъра на правосъдието Христо Иванов подготви промени, с които да отстрани влиянието на прокурори и политици върху съда и да направи прокуратурата по-отчетна. В края на 2015г. в отсъствието на премиера (който имаше по-важен ангажимент с "Бистришките тигри") и в присъствието на председателя на правната комисия - г-н Данаил Кирилов, Народното събрание бламира неговите предложения между две четения, пише Здравка Калайджиева за Дневник.

Вместо тях, Народното събрание бързо и сръчно изработи и постигна "историческия компромис" да направи съда малко "по-независим" (каквото и да значи тази градация), а прокуратурата - най-независима от когото и да е, освен от своя вожд и учител - главния прокурор. Христо Иванов подаде оставка заради тази откровена подмяна, а Данаил Кирилов коментира, че министърът не бил оценил постигнатото, което било "огромно" на фона на разпределението на квотите в съвета. Не е ясно какво от Конституцията са обсъждали знайните и незнайни юристи на ГЕРБ от 2014г. до днес, когато премиерът внася отново част от предложенията на бламирания от самия него бивш министър на правосъдието, когото нарича "неуспял политик", но е известно, че по онова време г-н Борисов остави съдебната реформа за "след Цацаров". Не би - нито тогава, нито сега.

За никого не е тайна, че резултатът вече е твърде явен и "е именно днешното брутално безконтролно и безотчетно поведение на прокуратурата взриви "бунта на младите" (а и на по-възрастните) и породи искането за оставка на г-н Гешев. По този въпрос и премиерът, и "най-добрият му юрист" отново мълчат в блиц проекта за нов обществен договор.

В драматично-огорчената си реч премиерът спомена препоръките (ама не всичките) на Венецианската комисия относно състава и структурата на Висшия съдебен съвет. Не е известно дали "най-добрият юрист" го е подсетил за тях, но изглежда някой е излъгал г-н премиера, че Венецианската комисия препоръчва "прокурорите да си избират прокурори" и да си имат "Съдебен съвет на прокурорите". Изглежда "най-добрите Му юристи" са Му обяснили, че прокурорите дължат отчет пред обществото и ето - чудо! Премиерът предлага главният прокурор по-често да се явява пред народните представители и те дори да имат конституционно право да му задават въпроси по конкретни дела и да получават отговори .. ако "наблюдаващият прокурор" разреши! Радуйся!

Кире, пиши К…онституция и да бегаме!

От утре същият този "наблюдаващ прокурор", който разрешава на началника си да нарушава закона като огласява (избрани) доказателства, събрани чрез специални разузнавателни средства, вече ще му разрешава и да отговаря на въпросите на народните представители. Те, разбира се, няма да могат да го освобождават от поста му и прокуратурата ще продължи да "наблюдава" от свода небесен без да си причинява неподходяща работа и без да отговаря за не/ефективността и избирателността на своите действия и бездействия. Нещо повече, контролираният от главния прокурор "Съдебен съвет на прокурорите" вече ще разполага и с възможността да предлага нови закони... Пък да видим как ще му ги отхвърлят! Колкото до Президента, той вече няма да "връща" избрания от прокурорите главен прокурор. Можем само да се досещаме чии са тези идеи за корекция в разделението на властите, което според някои без друго не е необходимо.

В битността си на министър на правосъдието "най-добрият юрист" на Борисов ще продължи да обяснява пред Комитета на министрите защо България от години не изпълнява десетки решения на Съда в Страсбург, в които става дума за откази на прокурорите да образуват наказателно производство, да провеждат адекватно разследване, да събират важни доказателства и за прекратяването на дела поради междувременно изтекла давност. В тази посока г-н Данаил Кирилов прояви активност и лично изготви законопроект само по въпроса за отговорността на главния прокурор (по възможност в пакет с Лозан Панов, де). В присъствието на посланиците от ЕС той отправи церемониално питане до вече споменатата Венецианска комисия, но не се съобрази с ясното изразеното ѝ мнение.

Вместо това в една ранна съботна сутрин премиерът събра Министерският съвет, за да приеме изпреварващо законопроект, който не е отхвърлен от Венецианската комисия, защото изобщо не ѝ е представен (бел.ред. - промени в Закона за съдебната власт), но пък е (поне частично) одобрен от родния ни Конституционен съд. Маневрата по обръщането на този файл завърши с решението на Конституционния съд, което потвърди една част от заключенията на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България" (че законът не забранява разследването на главния прокурор от кой да е негов подчинен), а за другата част - за институционалната зависимост на всеки прокурор от началника му нямаше и питане.

"Спешният" законопроект на Данаил Кирилов още не е разгледан от Народното събрание, но Комитетът на министрите пак ще разглежда изпълнението на решението "Колеви" - за безотговорността на главния прокурор. Междувременно в прокуратурата постъпиха сигнали за други нарушения от друг главен прокурор, но независимите от него прокурори не ги разследват, главният прокурор не желае да поеме отговорността си да подаде исканата му оставка. Вместо това проектът за нов обществен договор отново оставя отчетността и отговорността му в ръцете на Всевишния, който единствен е над своя "инструмент" и дори поставя Народното събрание в зависимост от "наблюдаващия прокурор".

Въпреки призивите да не се докосва повече до юридическа материя, г-н Кирилов още по-възторжено пое политическата отговорност за спешен проект за нова Конституция, която не дава отговор на въпросите за отговорността на прокуратурата, за липсващите от години мерки за ефективно и независимо разследване и неефективните борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Колкото и да обръща файловете според юзъра, обаче, проектът не отговоря нито на исканията на хората на площадите, нито на въпросите на Страсбург и Брюксел за законността и отговорността - политическата, имуществената и наказателната. Според българските закони и Конституция, наказателната отговорност остава в ръцете на прокуратурата, която не носи отговорност (освен пред всевишния), а имуществената отговорност за безобразията се поема от джоба на данъкоплатците, вместо да се плаща от апартаментите, терасите и чекмеджетата на извършителите.

Колкото до политическата отговорност, тя се носи чрез избори или оставки. Премиерът и главният прокурор отказват да подадат исканите им оставки. Преди време вдъхновеният автор на блиц проекта за Конституция обеща да поеме личната си политическа отговорност за провала на съдебната реформа, ако до края на мандата на оглавяваната от г-н Юнкер Европейска комисия не снеме мониторинга върху нея. Видя се, че ГЕРБ не предлага реформа нито "след Цацаров", нито след Юнкер, нито с предложената нова Конституция.

Каква стана с обещаната оставка, господин министър?