Странно мълчание е сковало „Дондуков" 2. Направо кънти, толкова е тихо от мълчание. Може би си готви новогодишното приветствие президентът Росен Плевнелиев. Отдалеч, та да бъде проверено ред по ред и да не се окаже примерно пак България в Колорадо.

Не че изобщо не говори държавният глава, ама нищо не казва. Нищо сериозно, важно, най-вече държавническо не изрича, каквато всъщност му е главната работа на обединителя на нацията, пише Всеки ден.

Е, рече вчера в Смолян нещо Плевнелиев за дясната си ръка Екатерина Захариева, която от негов шеф на кабинета ще става правосъден министър. Но вместо ясно да подреди и изреди качествата й - все пак кой друг я познава по-добре професионално, президентът смънка, че номинацията на Захариева е знак за продължаване на съдебната реформа.

Защо млъкна Плевнелиев? Ами внезапно прозря, че е сам-самичък! Не че откакто е президент е бил и за части от секундата като героя в известния задокеански сериал - ситуационна комедия „Всички обичат Реймънд". Но се докара до „Никой не обича Росен".

Но по-важното му е на Плевнелиев към края на мандата, че работата с втори такъв отива с бясна скорост към „Никой не кандидатира Плевнелиев". Колкото и да се взира човек, в момента не съзира кой би го номинирал отново.

Като опразването на пространството около държавния глава той си го уреди сам. Уж с никого не се кара, а успя да се изолира на пъпа на София, като да е на Луната.

Няма вече служебни правителства, няма вече кого да назначава Росен Плевнелиев. И реши президентът, че това му е основната работа и когато няма как да я върши - и нищо друго няма да прави.

Голямото пропадане на държавния глава обаче дойде, откакто уж много близките му реформатори - по-точно тъмносинята част на Блока, го забрави. Пресели се РБ отсреща - на „Дондуков" 1, в Министерския съвет като съуправляващи с ГЕРБ.

Плевнелиев се надяваше, че поне ДСБ няма да го забравят напълно, ама не. Те направо му биха шута чрез лидера Радан Кънев, който обяви, че ще се кандидатира за президент, а ако сегашният Плевнелиев иска втори мандат, да излезе срещу него на предварителни избори в дясното пространство.

Излъчилата го за първия мандат партия ГЕРБ пък е в „студен мир" с Плевнелиев не отсега. След като обаче пръв президентът се конфронтира с тях по протестърска линия. После Плевнелиев започна самосиндикалната си, упорита до истерия атака за изборен референдум. С която подлуди всичко и им писна дори и на герберите от напрежението с тоя референдум и му отрязаха на Плевнелиев два от трите въпроса във всенародното допитване.

После дойде големият шамар за държавния глава. Всъщност върна му се плесницата, която беше подготвил за Русия не съвсем обмислено като начин на изява. Заради което премиерът Борисов публично се разграничи от президента Плевнелиев. Даже прехвърча един „ястреб" в изказването на Бойко.

Всеки път пък, когато му припарваше на президента при парещи общонационални теми, се правеше, че „не е от тук и е за малко". Като например по горещата тема за съдебната реформа. Подмина и още много „горещи картофи". Така и толкова любимите му неправителствени граждански организации го разлюбиха и се оголи и този фронт на президента.

И ето го Плевнелиев сам! Няма да е до него дори и най-вярната му и през министерските, и през президентските години Екатерина Захариева, ако днес бъде избрана за министър на правосъдието. Дали тя го заряза, или той я прати за пореден път в изпълнителната власт, но този път не в краткосрочна служебна - няма значение. Дясната му ръка я няма.

Точно в края на мандата, когато на Росен Плевнелиев му трябва повече от стабилна опора за още 5 години в президентството, загуби всички.