Седмица след тайната среща с изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц във Виена президентът Росен Плевнелиев напълно свали маската си.

На съвместна работна среща с ръководствата на Германо-българската и Френско-българската търговски камари вчера държавният ни глава се хвърли да защитава ЕРП-тата, като обвини изпълнителната власт, че прехвърляла върху енергийните монополи отговорността за „дупките в сектора”. Така само потвърди опасенията, че вместо да защитава националния интерес на България, той лобира в полза на частни корпоративни апетити, свързани с обкръжението му.

Поредният му лобистки порив дойде ден след като от екипа му на „Дондуков” 2 най-сетне признаха за срещата с EVN, която всячески се опитваха да скрият. Късно вечерта във вторник от президентството изпратиха коментарите си на въпросите, които „Телеграф” зададе официално на Плевнелиев (виж факсимилето), а именно защо рандевуто не беше обявено и защитил ли е на него президентът интересите на България. Вместо да отговорят адекватно и изчерпателно на питанията ни обаче, от „Дондуков”2 се опитаха да се отърват от горещия картоф с абсурдни обяснения и дори опити за неуместен сарказъм. Така, докато обществото очаква отговор на въпроса защо Плевнелиев се среща с изпълнителен директор на частна фирма, чийто лиценз е в процедура на отнемане, задкулисно и в хотелски апартамент, от „Дондуков”2 обясняват, че не са обявили сгледата, защото не била предварително планирана. Твърдят също, че била съгласувана с екипа на държавния глава след кацането му във Виена. Тъй като Плевнелиев се приземи в австрийската столица в 9,05 ч., а Шишковиц пристигна в хотела му в 11,50 ч., дори да приемем за истина думите им, това означава, че шефът на EVN е успял да си издейства срещата в рамките на два часа. Твърдение, което противоречи не само на правилата, а и на здравата логика. Остава отворен въпросът дали всеки, който пожелае и, разбира се, има телефона на Плевнелиев, може да размести програмата на държавния ни глава и да си уреди среща с него. А също и дали това означава, че трябва да очакваме тайни рандевута и с другите два енергийни монопола у нас – ЧЕЗ и „Енерго-Про”. Защо самият Шишковиц отрече за срещата с Плевнелиев - също продължава да е мистерия.

И докато ние си задаваме всички тези въпроси от „Дондуков”2 пробват да ги контрират с твърдението, че е трябвало да ги повдигнем преди, а не след срещата. От президентството сигурно са смятали, че ако сме знаели предварително за нея, е трябвало и предварително да изпратим въпросите, за да могат да я отменят или скрият. Любопитна и не маловажна подробност обаче е, че екипът ни се опита да ги зададе на самия Плевнелиев на място, но прессекретарят му – Мария Иванова, направи всичко възможно, за да спре достъпа ни до него. И то с абсурдния аргумент, че каквото и да ни каже, щяло да бъде променено – нелепо твърдение, което опровергаваме, публикувайки пълния отговор на прессекретариата. В това число и с правописните грешки.

Всъщност то най-добре илюстрира и всичките разкрития на вестника за задкулисието част от което е Плевнелиев. Както вече „Телеграф” е писал, държавният глава е един от инструментите на коалицията по интереси „Мишо Бирата” между иначе лявата формация на Георги Първанов – АБВ, представящата се за дясна партия ГЕРБ и патериците им от Реформаторския блок. Интересът, свързващ тези иначе противоположни формации, е да овладеят държавната хранилка в полза на спонсорите си от кръга „Капитал” и енергетиката в лицето на Богомил Манчев, а също да се доберат до комисионата от 500 млн. евро, която биха получили при рестартиране на проекта за АЕЦ „Белене”. Това впрочем остана и единственият им вариант да бият финансови инжекции на позалинелия си бизнес, след като парламентът прие внесения от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски закон, забраняващ достъпа на офшорки до 28 сектора на икономиката.