Публикуваме интервю на Росен Плевнелиев, дадено за 24 часа.

С държавния глава разговарят КРИСТИНА КРЪСТЕВА и БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ:

- Г-н президент, докато се прегръщате с Обама, а от другата страна - и с Мишел, питат ли ви е къде е вашата жена?

- Не, Обама не ме е питал, Гаук ме е питал. Аз поставям Гаук, Меркел и Обама на едно ниво. Уникални държавници, невероятни хора. С Меркел много сме се смяли, защото тя ми каза "Е, добре дошъл в клуба."

- На непридружените.

- Абсолютно. Камо ли да говорим за президента Оланд.

Искате ли да говорим за него?

- Да.

- Добре, да говорим. Кога сме го видели с жена на прием? Аз съм човек инженер - действам по план. От ден първи аз не исках по никакъв начин жена ми и децата ми да бъдат подмятани от медийни империи и по техните сценарии.

От ден първи знаех много добре, че самият аз ще се боря с всички възможни средства да не се взема насериозно като президент. Да остана човек, добър съпруг и приятел. Предпочитах децата ми да ходят по дънки, да останат в любимия квартал. Аз и съпругата ми взехме всички мерки, за да може те да имат едно нормално детство, а не да ходят под прожекторите.

Абсолютно целенасочено, не живях със семейството си във вила "Калина", защото децата ми щяха да отраснат в средата на бодигардове. Това беше едно много правилно решение, мое и на съпругата ми. Оттук нататък мога само да посъветвам новоизбрания президент да бъде много внимателен, защото по отношение на протокола няма никакви такива изисквания. Ако искам не аз да диктувам бъдещето на децата си, а те сами да си го изработят, няма защо да се разхождам пред телевизионните камери с тях.

Няма почти нито един богат човек, който да е щастлив. Няма почти нито един известен човек, който да е истински щастлив. И понеже искам моите деца да са щастливи, нека си ходят боси по тревата.

- За първи път го казвате - че решението да останете сам по време на мандата, е било ваше.

- Това е съвместно решение, мое и на съпругата ми. Жена ми допринесе изключително много, за което съм й благодарен. Защото жена ми си остана една посветена българка, изключителен професионалист в работата, страхотна майка. Тя се бореше със зъби и нокти моята известност да не повлияе по никакъв начин на децата. И го постигна.

- И ви връхлетя най-тежката възможна трагедия, която може да сподели един човек - загубихте дете. А малко преди това сте бил в същата клиника, в която издъхва най-големият ви син Филип, за да направите дарение по "Българската Коледа".

- Така беше. 6 месеца преди това направихме дарението. В същата тази стая.

- И на срещата си с проф. Пилософ, разбира се, без да подозирате трагедията, която ще ви сполети, казвате, че работите за нуждата на детската кардиология. А загубихте детето си вследствие на кардиологична криза.

- Това е просто съдба. Това беше един съдбовен момент. Тръгвам отзад напред. Седмици наред след смъртта на детето си бях в невероятен шок, много трудно го преживях. Видях го мъртъв, целунах го студен за последен път именно в тази стая, в която 6 месеца преди това бях заедно с 20 деца, които, за разлика от моето дете, бяха получили шанс за живот. Някои от тях след претърпени по 20 сърдечни операции!

И едно детенце ми подари метално сърце, на което пишеше "Само човек, който е изпитал най-истинската болка, се научава да живее." Беше си написало и името. Сложих това сърце в деня на смъртта на моя син до портрета на моя ангел и всеки ден си казвах: "Ти сега ще се научиш от мъдростта на децата. Ти изпита най-истинската болка, сега ще се научиш да живееш."

И... гледам напред. Това е огромна трагедия, която не пожелавам на никого. Не спах един месец, имах 200 кръвно. Това, което ми помогна, беше мъдростта на детето. Цялата драма в тази стая се превърна в нещо позитивно... Казах си: имам три прекрасни деца, едното от тях е на небето, но продължава да е с мен. Промених се. Гледам на смъртта по друг начин.

Когато и да се случи тя, не ме е страх от нея, защото имам къде да отида, имам при кого да отида. Отивам при моя ангел. Позитивното е, че в крайна сметка тази история може би ще ни помогне на всички нас, да се поучим от детската мъдрост. Всеки от нас е изпитвал своите болки, всеки от нас трябва да се научи да живее. Това са истинските, големите неща в живота. Всеки един от нас има своите болки, своите драми.

Въпросът е какво научаваш от това... И гледаме постоянно едни арогантни хора, които 25 г. заливат ежедневно народа със собствените си сценарии, със собствените си драми, дори, ако щете, със собствените си ненаучени уроци от болката, която са изпитали. Политици, които са минали през драми и болки, но не търсят доброто. Извади доброто, не лошото.

Дай път на доброто. Може би това е най-важното изречение в това интервю: Ако има един-единствен извод от трагедията, която на мен ми се случи - да изпиташ най-голямата болка и да минеш през най-голямата драма, този извод е: "Прави добро." Не може да има друг извод. Защото, ако ти изпиташ най-истинската болка и останеш лош човек, ако преминеш през най-голямото изпитание и продължиш да правиш лошо, какво си научил от детската мъдрост? Какво си научил от живота?