Над 1,5 млн. лв. обезщетения са платени от хазната през 2019 година по дела за нарушени човешки права и бавно правосъдие.

Това показват данните на Министерството на правосъдието, съобщи „Монитор“.

Според статистиката през 2019 г. ведомството е сключило 259 споразумения за бавно правосъдие, по които са изплатени 620 200 лв.

Споразуменията са по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. По нея се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Проверката се извършва от Инспектората на ВСС, а министърът на правосъдието се произнася по основателността на заявлението”, уточняват от МП.

Отделно пак за миналата година по дела срещу България в Европейския съд по правата по човека в Страсбург са изплатени общо 459 446 евро, които са равни 898 600 лв. И двата вида дела пък обичайно се водят от пандизчии, които се жалват от дълги арести или лоши битови условия зад решетките. Според статистиката на правосъдното министерство новообразувани дела от съдилищата в страната по жалби от лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, общо за 2018 – 2019 г. са 1160 броя. Пак по данни на ведомството най-често пандизчиите се жалят от вреди, причинени им от затворническата администрация или държавата.

Последният пример е обитател на бургаския затвор, който счупи всички рекорди по жалби. За една година той е изпратил 500 сигнала до всички възможни прокуратури. Това прави средно по 2 жалби през всеки работен ден. Затворникът упорито се жалвал от всевъзможни неща, които не му харесват в килията, а и извън нея. Един път се оплаквал, че му сервират малки порции и не може да се нахрани, друг път - че възглавницата, на която спи, не му е удобна, защото е прекалено твърда, после - че се чувствал некомфортно от лоши миризми, от които му прилошавало.

Списъкът с абсурдните му писания и просби за помощ от прокуратурата няма край. Сред купищата с налудничави жалби има и оплакване от асортимента, който се предлага в затворническата лафка - бил прекалено беден. След като изразил недоволство от всички битовизми зад решетките, пандизчията отворил нова страница и започнал да пише жалби и срещу надзирателите, които според него го гледали лошо и с особено неприятни погледи.

Кореспонденцията между претенциозния затворник и прокуратурата няма край и се превръща в истински административен тормоз. Държавните обвинители нямат право да игнорират стотиците жалби и по закон са длъжни да разгледат всяка една, да извършат необходимата проверка и да отговорят, независимо колко е абсурдна. Това изисква огромен обем от работа, още повече че недоволният затворник обжалвал след това и пред висшестоящите прокуратури - апелативна и ВКП. Въпреки че при нито един от сигналите не са открити нарушения, авторът им не спирал да се жалва.

Друг затворник – от пазарджишкия зандан, се ожали преди време на „Монитор” от условията в килията си. През ноември 2016 г. Мехмед Михайлов се обади на редакционния телефон на вестника, за да съобщи, че се е нагълтал с пирони в знак на протест.

„Изгълтах 10 - 12 пирона, искам да ме преместят”, заяви тогава пандизчията. Впоследствие се оказа, че той не е пускал официална молба до властите с искане да бъде върнат в пловдивския зандан. А от там бил преместен в пазарджишкия, след като се изпокарал със съкилийниците си, че дори и със служителите на затвора в Пловдив. „Преместването е възможно след подаване на молба до главния директор на ГДИН, но такава той не е подавал и съответно не е получавал отказ. Назначена му е диета, за да отдели погълнатите предмети”, съобщиха навремето от Министерството на правосъдието специално за „Монитор”.

Гълтането на пирони било запазена марка на затворника рецидивист. При предишното си пролежаване той отново гълтал пирони. Изчегъртвал ги от стените и ги поглъщал, за да изнудва по този начин с различни искания затворническата управа. „Това го прави често. Запазена марка му е”, потвърдиха за „Монитор" надзиратели.

Мехмед имал психически отклонения и обикновено правел това, което на него му се иска, а не което трябва. Заради многото му конфликти в Пловдив властите решили да го преместят в затвора в Пазарджик, но на него пък там не му харесали условията. Към 2016 г. Мехмед излежаваше присъда от 6 години и 8 месеца затвор заради грабеж от деца сираци. Миналата година Мехмед нападнал с нож трима възпитаници на дом за деца без родители. Той принудил две от момчетата да заложат мобилните си телефони. От единия апарат прибрал 30 лева, а от другия – 50 лева. След това заплашил с нож третото момче, от което взел 250 лева. До момента, преди последната присъда за грабежа над сираците, е имал 4 присъди – две през 2011 г. – за кражба и хулиганство, една през 2012 г. пак за хулиганство и четвърта – за закани с убийство. Престоят му в затвора по старите присъди е бил за над 6 години.

Осъдиха ареста в Русе за чаршафи и тясна килия.

На територията на Русе няма затвор, но са известни няколко случая задържани да искат обезщетения заради недобри условия в ареста. Преди няколко години арестант поиска 10 000 лева, тъй като в килията бил с трима души и не разполагал с минималните 4 квадратни метра пространство, колкото му се полагат. Освен това не бил доволен от хигиенните условия и понякога са налагало да ползва пластмасови шишета за физиологични нужди. Съдът обаче реши, че неудобствата на задържания могат да се компенсират с 250 лева.

При друг случай, пак отпреди няколко години, арестант се оплака от липсата на чаршафи в килията. Даденото му одеяло не било достатъчно, а и освен това ходенето до тоалетната ставало само по три пъти на ден. Това налагало в килията да се използват пластмасови бутилки. Недоволният поиска обезщетение в размер на 30 000 лева, но съдът постанови да получи едва 150 лева.

Преди десетина години пък арестант осъди държавата освен заради лоши хигиенни условия и заради това, че няма обособени помещения за пушачи и непушачи. Самият той не пушел и димът допълнително му създавал дискомфорт. Поиска 10 000 лева, но съдът определи обезщетение от 1000 лева.

Поръчител на убийство получи обезщетение заради ареста си. Осъденият на доживотен затвор като поръчител на убийство бивш великотърновски бизнесмен и хотелиер Георги Вълев осъди прокуратурата. Жалбата на доживотника бе заради приложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” във връзка с повдигнатото му обвинение за палеж, по което впоследствие е оправдан. Заради което той поиска да му бъде присъдено обезщетение от 500 хил. лв. Съдът обаче уважи иска му в доста символичен размер и от 500-те хиляди му присъди само 500 лв. Според мотивите на Темида мярката за неотклонение на Вълев е била наложена не само за едно, а и за седемте повдигнати му обвинения. Липсват обективни данни, от които да се направи ясно разграничение за отражението на отделните обвинения върху психиката на ищеца и здравословното му състояние, посочват магистратите. Освен този съдебен иск Вълев води и доста други дела срещу държавни институции или отделни лица. Исковете са основно за нарушаване на човешките и гражданските му права. Сред тях повечето са за лоши хигиенни и санитарно-битови условия в затворите и килиите: общи и мръсни тоалетни, лоши съкилийници, нездравословна и мазна храна, несъобразена с личните им хранителни навици на свобода, както и отказ на затворническите власти да ги изпратят на прегледи и лечение в цивилни болнични заведения извън решетките.

Рецидивист обвинява надзирателите, че са му откраднали часовник за 1500 лв.

Затворникът рецидивист от Сандански Д. С. в жалба до затворническите власти обвини надзирателите от бобовдолския затвор, че са му откраднали часовник за 1500 лева. Жалбата е от началото на май 2019 година: „Надзирателите редовно ни вадят от килиите и ни тарашат вещите. По-ценните неща си ги прибират. На мен ми изчезна часовник за 1500 лева. На други също изчезват редовно ценни вещи“, пише в жалбата си Д. С.

На 2 май 2014 година около 17 часа на ул. „Борис Сарафов“ в Сандански неколкократният „клиент“ на бобовдолския затвор пребива съгражданина си И. М., като го оставя в безсъзнание на улицата. Съдебният лекар установява тежка черепно-мозъчна травма с опасност за живота и общо разтройство на здравето.