Собственикът на апартамент не може сам да се откаже изцяло от парно и да не плаща за общи части, а това решение се взема с мнозинство от 2/3 от етажната собственост за всички жилища.

В тълкувателното решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), разпространено вчера, се посочва и че не е открито противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й, пише News.bg.

Тълкувателното дело №2/2016 г. беше провокирано от искането на омбудсмана Мая Манолова съдилищата да преустановят противоречивата практика при отсъждане за отношенията между топлофикациите и потребителите дали да се прилагат правилата на Закона за енергетиката (ЗЕ) или те се дерогират от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Първата група съдии приемат, че доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици и не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с топлофикация - тогава се прилага Закон за енергетиката, който изключва прилагането на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите и на разпоредбата на последния (чл.62), която забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя.

Други съдии обаче застъпват разбирането, че по силата на ЗЗП при противоречие между разпоредбите на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, поради което разпоредбите на ЗЕ се дерогират от тези на ЗЗП. Според тях забраната за доставка на топлинна енергия без поискване е в сила и съответно липсва задължение за потребителя да плати доставената отоплителна енергия.

В тълкувателното си решение обаче ВКС твърди, че между двата закона няма противоречие, включително за отношенията, които възникват при доставяне на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост.

Гражданската колегия на ВКС стига до извода, че потребител на топлинна енергия не е отделният собственик или ползвател на апартамент, а самата етажна собственост.

"С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление". Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация", пише в решението.

Върховните съдии обясняват, че изискването на ЗЗП, че не може да се доставя топлинна енергия без потребителят да е изразил съгласие за това, всъщност означава, че е необходимо такова от етажната собственост, а не от отделните притежатели или наематели на жилища.