Доходите трябва да догонват инфлацията, затова е редно да има поне 15% увеличение на заплатите в бюджетния сектор

Има доказани мерки за справянето с високите цени. На първо място са прозрачност, регулация и по-голям контрол. Това заяви днес президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Твоят ден” по NOVA.

Похвално е, че институциите предприеха действия по въпроса. Но според мен огромният липсващ към момента е КЗК. Това е единственият регулатор, който всъщност може да наложи санкции. Комисията за защита на потребителите, която е комисия към икономическото министерство, не е регулатор с такава сила, каза още Димитров.

КЗК може да поиска и да направи съответните проверки, за да докаже има ли всъщност злоупотреба с конкуренцията или няма, т.е. има ли нелоялни търговски практики, има ли картелни споразумения, има ли движение, което е непазарно в определена част от веригата на доставки към щанда, обясни лидерът на конфедерацията. Всички останали контролни институции могат да помагат, а тези, които вече се включиха, като Агенция по храните, да продължат да показват какво се случва с ценообразуването, за да бъде потребителят наясно.

Димитров посочи втората много съществена мярка, която предлагат от асоциациите на преработвателите. Те казват, че най-важното, което трябва да се направи, е да има „нето-цена“, тоест никакви допълнителни доплащания за реклама, за складове или за каквото и да е било. В търговските договори, които са търговска тайна, не би трябвало това да се допуска. Когато контролните и регулаторните органи са изсветлили цялата верига и потребителят може да види това ценообразуване (в сайта на комисията Х или на самата верига), тогава може човек да е наясно дали има някаква злоупотреба. Другата мярка, която преработвателите посочват, е да се уеднакви режимът на доставка и заплащане, допълни президентът на КНСБ.

На въпроса добро решение ли би било определянето на таван на цените, Пламен Димитров отговори, че такива опити има в някои държави членки на ЕС, при различна конюнктура, при различни дадености, но в България, предвид много фактори, тази мярка не би проработила. Според него решението е прозрачност при ценообразуването и утвърждаването на справедливата надценка.

„Когато например потребителят е информиран, че наистина при производителя млякото струва 1 лев, то се пастьоризира и стига до магазина с необходимите разходи за доставка, излагане и продажба с цена 2-2,50 лева, тогава той ще знае, че вероятно има справедлива надценка. Всичко, което е струва над 3 лева, не би било закупено“, обясни той.

Що се отнася до износа и вноса на продукти в държавата, Димитров каза, че обществото трябва да настоява пред бъдещия парламент за промяна в механизмите, по които се субсидира селското ни стопанство.

Той коментира и данни на НСИ, според които 75% от анкетираните граждани изпитват затруднения в покриването на ежедневните си разходи, а 68% от домакинствата казват, че нямат положителна промяна в доходите. Лидерът на синдиката обясни, че тези изводи са субективни. Той припомни, че има реално нарастване на доходите – увеличението на минималната заплата с около 10% и на средната с 16%.

„Друг е въпросът дали тези ръстове са достатъчни и дали хората ги усещат. Не все пак не е коректно да се твърди, че няма промяна в доходите. Когато влезем в магазина обаче, личната инфлация е далеч по-висока от средната. Затова хората остават с това усещането, което данните от НСИ сочат. Независимо, че заплатите на хората имат реално увеличение, на практика тяхната покупателна способност спада“.

По отношение на планираната бюджетната рамка за 2023 г., Пламен Димитров обясни, че инфлацията е породена не от разходите в бюджета, тоест не от заплати и пенсии, а от други външни фактори – цени електроенергия, горива и т.н. Доходите трябва да догонват инфлацията, затова е редно да има поне 15% увеличение на заплатите в бюджетния сектор. МРЗ трябва да стане 850 лева от 1 юли и 950-1000 лева от 1 януари 2024 г. (половината от средната за определения период), 12-15% увеличение на пенсиите от 1 юли, както излизат и изчисленията от самото швейцарско правило. Всички останали разходи да бъдат вместени в един бюджет, който не е задължително да бъде с този драматичен дефицит от 3%. Бюджет с такъв дефицит не може да има, тъй като хората ще излязат на улицата, защото ще има орязване на разходите и намаляване на някои плащания, а не тяхното увеличение, което няма да бъде понесено от никого, категоричен бе президентът на конфедерацията.