Министър Николова е обвинена в плагиатство от професор Кристоф Щукелбергер, повод  за коментар на Николай Слатински: 

В нормална държава скандалът със защитата на докторската дисертация докато човек е на висша власт, а още повече с обвиненията в плагиатство, биха разтърсили обществото и довели до оставка.

Но не и у нас. Защо?

Да започна с плагиатството - то е начин за „правене“ на наука в България.

Плагиатството е взело у нас такива чудовищни размери и е така прието за нормално, че щетите вече се непоправими.

Казвам го като човек, който е постоянно и брутално плагиатстван.

Голяма част от хората, занимаващи се с наука даже не смятат, че това е нередно, защото „всички така правят“.

Журитата, които оценяват труда и дават гласа си за присвояване на степени и звания, са се превърнали в демонстрация на лоялност към силните на деня в съответното учебно заведение.

В България не само няма култура на не-плагитастване. Парадоксално е, но няма и култура на плагиатстване. Да се прави то прикрито, замаскирано, деликатно и умерено. Не, днес то се прави нагло, безпардонно, цинично и в безумни мащаби.

Освен това, вече има университети, които са се специализирали да пробутват хора на властта в науката.

Срам! Срамно е, че колеги, които понякога не са никак лоши научни работници, пишат рецензии по поръчка, проституират в името на личните си, научните си, материалните си и кариерните си интереси.

Това във въпросните университети е постоянна практика, те така търгуват с влияние и влизат в конфликти на интереси. Те привличат хора с високи позиции в държавната администрация, във висшето образование, в националната сигурност, в бизнеса и им обезпечават всичко – и шерпи, които да пишат дисертациите, и научни ръководители, които да си дадат името и авторитета, и журита, които да направят положителни рецензии, и процедура, която да мине в съкратени срокове.

Всеки, който има висока позиция или много пари и иска да стане доктор, голям доктор, доцент, професор, не се чуди и колебае, той се обръща към тези университети (сред които един е особено безметежен и безскрупулен) и всичко се урежда. Плодят се доктори от всякакъв тертип, плодят се хабилитирани персони.

Казах вече за проституирането, сега ще кажа и за пълната порнография, която тези университети разгръщат, като прегръщат с користна цел хората на високи позиции. Това за тях е алъш-вериш, с това вървят субсидии, с това вървят техни представители във всички институции, които акредитират, лицензират, оценяват, проверяват, награждават, поощряват и им дават контролен пакет акции сред структурите, които владеят цялата система.

Още преди 15 години аз бях определил четирите категории персони, които безсъвестно печелят от хаоса и анархията, ченгесарството и корупционерството в науката – Великият компилатор, Великият комбинатор, Big Boss, Big Money.

Тази пасмина, няма да се колебая да я нарека така, замърси науката, превърна я в тържище, задуши я в лепкавите си лапи и изхвърли от нея много кадърни хора.

Така че какво да ѝ коментираме на министърката. Зелникът на науката (като много други зелници у нас) е достъпен за всеки, който не се свени да отчупи от него. Тя не е причина, тя е следствие. Тя не е частен случай, тя е правило. Тя не е случайност, тя е закономерност. Тя не е нещо необичайно, тя е обичайността.

Онова, което мен ме потриса не е всичкото, за което написах тук. Потриса ме и ме втриса от убедеността на тази кохорта хора, че са прави, че всичко им е позволено, че няма ценности, които те да не нарушат, че няма кой да им каже и копче, че са безнаказани.

Те ни се смеят, те се подиграват на безбройните млади, свестни, талантливи, читави хора, които по няколко години пишат дисертации, лишават се от сън и покой, преподават за жълти стотинки, трепят се на научното поле.

За тях всички ние, които виждаме това дерибействане в науката, тази пошлост на хората над закон и морал, които не искаме да приемем, че така е било и така ще бъде, даже ще бъде все така и още по, които назоваваме безчестията им безчестия, сме неудачници, глупаци, наивници, полезни идиоти.

Представител на един такъв университет, чиито порочни практики не мога да приема, когато ме срещне, винаги просъсква – ще те вкараме ние в затвора, да знаеш!

Даже не знам за какво ще ме вкарат в затвора. Защото съм им трън в очите? Защото съм неподкупен? Защото отстоявам истината? Защото моята наука си е моя и тя се чете и цитира?

Предполагам, защото съм останал верен на четиристишието, което написах на 18 години:

И на всичко напук,

ще наричам все пак

подлеца – подлец,

а глупака – глупак!

Николай Слатински