Магистратът пише, че е получавала садистични заплахи за себе си и за своите близки

Пребиват ви на улицата. Започва дело, но върви странно. Важни факти се подминават, а после ви казват, че няма доказателства и делото е прекратено. Тоест не получавате защита откъдето трябва. Един въпрос: ами ако юристите зад вашето дело също са имали нужда от защита и на свой ред не са я получили?

Цялата история с българското правосъдие може да се сведе до случая „Владислава Цариградска“. Това е съдийката, която има нужда от защита, защото получава смъртни заплахи. Но тя не чувства, че някой я защитава, напротив. След малко ще видим какво се разбира под думата „защита“, но първо вижте това:

„[Подадох жалба в Страсбург] за нарушаването на основните ми човешки права, без чиято защита не бих могла самата аз, в качеството ми на съдия, да бъда гарант за правата и свободите на гражданите“.

Този цитат е от дълго писмо на съдия Владислава Цариградска, с което Свободна Европа сподели, че разполага. То е изпратено в петък, 12 април, до две инстанции: до председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и до Съдийската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Писмото е дълго 22 страници и в него е пълно с истории, които звучат еднакво. Ето един груб преразказ: съдийката твърди, че я заплашват със смърт, а хората, които трябва да я защитят, все едно не я чуват. И така пет години.

Горният цитат например е взет от един от многото случаи, описани в писмото – преди време Цариградска е получавала директни заплахи от човек с прякор Нотариуса и от тях е разбрала, че се подслушва телефонът ѝ. Затова през февруари 2023 г. тя се е обърнала към институцията, която защитава гражданите от незаконно подслушване – Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

Оттогава са минали над 14 месеца, но тя така и не е получила отговор. Затова е подала жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург и в нея е написала, че нейните права не са били защитени.

И едно уточнение: Цариградска не е заплашвана "просто така", а във връзка с делата, които е гледала. Те пряко или косвено засягат Нотариуса, който беше убит в София на 31 януари тази година. Заплахите са отправяни докато мъжът е бил жив, но продължават и сега, след неговата смърт.

Владислава Цариградска е бивш съдия в Луковит, а днес – съдия в Окръжния съд Плевен. Тя взима решения по наказателни дела. Оттам идва и нейният реторичен въпрос – ако собствените ѝ права не са защитени, как би могла тя, в качеството ѝ на съдия, „да бъд[е] гарант за правата и свободите на гражданите“?

Физическа защита на магистрат

В писмото на Цариградска думата "защита" се използва по два начина.

Първият е свързан с нуждата от защита на фона на директните заплахи за нейния живот. Тя пише, че е получавала "садистични заплахи" за себе си и за своите близки. От изброяването им става ясно, че те започват от „изкормване на гениталиите“, минават през обесване на децата „за червата им“ и стигат до „бетониране на краката“ на децата ѝ и удавянето им в язовир.

Съдия Цариградска има три деца.

В този случай тя очаква защита в буквалния смисъл на думата. В писмото пише, че ѝ е била предоставена охрана за 6 месеца през 2020 г., а следващата ѝ охрана е назначена със заповед на министъра на правосъдието от 13 февруари 2024.

Между тези два периода Цариградска се обръща към Софийската градска прокуратура (СГП) с молба тази институция да оцени риска, на който е изложена. Тя прави това на 11 юли 2023 г., когато човекът с прякор Нотариуса е още жив и я заплашва. Съдийката казва, че заедно с него я заплашват и истински юристи – професионалните адвокати Велимир Атанасов и Калин Чанков. Заради тези заплахи вече е започнато разследване и Цариградска е основен свидетел в него.

Но тя не получава отговор и на тази молба да се оцени на какъв риск е изложена, пише в писмото.

Вместо отговор от СГП, излиза статия в сайта „Афера“, от която се разбира, че медията някак се е сдобила с показанията, дадени от Цариградска пред следователи. Съдийката е говорила по същото дело, в което става дума за това как Нотариуса и двама професионални адвокати я заплашват.

Хипотезата на Цариградска е, че хората, отправили заплахите към нея, са по някакъв начин защитени от самото правосъдие, вместо правосъдието да бъде защитено от тях. Показанията – не само по това разследване, но и по всяко друго – не би трябвало да напускат кабинета на следователя.

Защита на магистрати от собствената им среда

Това, че Цариградска иска оценка за собствения си риск от прокурорите, а получава тишина по въпроса и изтекли нейни показания в публичното пространство, е точно онзи втори елемент от въпроса – каква защита, освен физическата, е нужна на един магистрат, за да бъде това, което се очаква от него?

Всичките 22 страници от писмото на Цариградска се отнасят до нуждата да се промени общата атмосфера и професионална практика, която е превзела върховете на правосъдните институции.

В резюме тя казва следното – ако шефовете в правосъдието защитават мафиоти и не чуват обикновените магистрати, които страдат от мафиоти, значи нищо в тази среда не може да се смята за елемент от правосъдието. Ако Цариградска е права, значи тя с примери описва нещо, за което в чужбина правят филми и пишат книги – една омерта.