Здравей, българино! Хелоу, бонжур и мархаба.

Пише ти служителят по писмата, които се разпращат до емигрантите с молба да се върнат в родината. Аз всъщност съм назначен да ги пиша, за разпращането си има отделен милиционер. Направиха ни много хубава агенция – Агенция за връщането на българите от чужбина. Тя не е същата като Агенцията за българите в чужбина, макар нашата шефка май е гадже на същия, но да не се разсейвам. Агенцията е подчинена на Министерството за Европа и европейския път на България. То не е същото като Министерството за Западните Балкани и техния европейски път, нито пък като Министерството за българите в САЩ и Австралия.

Различно е и си е съвсем отделно Имам си 4000 колеги, 3900 от тях са ми дори началници. Само за Океания още няма нито министерство, нито агенция, обаче мисля, че вече си има шефка. Още не знам чие гадже е тя, нито пък има ли българи в Океания, но знам, че това министерство ще има и много хубава сграда. По-хубава даже от на здравната каса, с повечко мрамор и пауни на моравата в двора. Даже един амфитеатър ще си имат, щото я строят направо върху него с обещанието да не го зариват съвсем. Завиждам им, щото на слънчице в амфитеатъра кафето много сладко върви.

Но както и да е, моята задача е да те убедя да се завърнеш бързо в родината, за да я спасиш.

Разходът по връщането ти ще поемем ние. Имаме чудесна инициатива – „Хоро за връщане на емигранти“. Идеята е моя и се надявам заради нея да ме издигнат и да започна да пиша писмата и до българите в САЩ. Хорото тръгва от Калотина и всеки българин, който си е плюл на петите през последните 30 години, трябва да се хване на него. За да сме по-убедителни, ще пратим и полицаи – те и без това са много и нямат работа, нека свършат нещо. Та това хоро – емигрант-полицай, емигрант-полицай, ще се извие чааак до Лондон, от там пред Ламанша, джап-джап, иху-аху, ебре-дебре към Париж, улавяме всички от френската диаспора, минаваме през Белгия и Холандия и влизаме в Германия. Опа-тропа, ма тихичко, да не плашим немеца, че да не нападне Полша в суматохата, хорото се разраства и тръгва към Австрия, към Италия, към Испания... Махаме байраците, надуваме гайдите, удряме калпаците, докато и последният емигрант не се предаде и тръгне обратно към България.

У нас ще ги посрещнем с хляб и сол, и сметките от „Топлофикация“. Знаете, че на „Калотина“ малко повечко ще почакате – седмица-две най-много, но родина е, търпи се. Може даже да използваме струпването на родолюбиви българи по границата за връщане на исконните територии към майка България. Няма да използваме насилие, защото сме европейци. Просто ще изпишем с телата си, заловени за емигарнтското хоро, началото на „Бяла роза“, за да я видят и от Космоса. И ще я запеем - един ден „Бяла роза“, два дена „Бяла роза“, на третия ден „Бяла роза“ ще ни дарят каквито земи искаме, само и само да се разкараме.

Веднъж, завърнали се в родината, няма да ви оставим да скучаете. Пращаме ви първо на магистрала „Хемус“. Тя на повечето ви е връстница – тая година 44 чукна. Време е да я завършим, даже метрото в София я изпревари, срамота е. Имаме много добра оферта за строежа й, предложи я нашият шеф, на който зълва му случайно има и строителна компания, та вие вървите с офертата като безплатна работна ръка. Пари няма да получите, но пък ще докажете най-накрая, че я обичате тая пуста родина и бихте се върнали не само, за за си правите зъбите и да оставите некой и друг милиард в бюджета, а и от патриотизъм. Пък и без това като приберем емиграцията от чужбина, ще трябва да се работи без пари така или иначе, щото ни секва основната издръжка. Ще останем само на едни европейски фондове, а те за нас в министерствата и агенциите не стигат, та за тия извън тях съвсем нищо няма да остане.

Затова драги емигранте, опаковай багажа. Паспорт и едно одеало на първо време ти стигат, къщата ти вече я продадохме, щото никой не живееше в нея, та мебели няма да ти трябват. Така да се каже, улеснили сме те максимално.

От теб се иска само едно – патриотизъм и дупе да ти е яко!

С уважение и малко кютек

Майор Петров, Агеция по връщането на бегълци-емигранти

Капка Тодорова / 24 часа