На България ще са нужни над 2,8 млрд. лева за изграждане на нова газова инфраструктура, така че да отговори адекватно на новите газови потоци в региона.

Това заяви по време на изслушване в парламента енергийният министър Теменужка Петкова, която маркира основните промени в актуализираната енергийна стратегия на страната до 2020 година, предаде БГНЕС.

Средствата са за новите газови тръби основно в посока от компресорната станция в Петрич по посока Провадия и към Сърбия. Очаква се след 2020 година по тези тръби да идва газ поне от три независими източници, както настоява директивата не ЕК.

Енергийният министър съобщи още пред депутатите от ресорната енергийна комисия, че в спешен порядък до края на годината „Булгартрансгаз“ ще пусне електронна борса за търговия на природен газ.

Държавният преносен оператор е направил 2 пазарни теста, които са показали, че при изграждането на новата инфраструктура ще има интерес от страна на фирми. Предстои до 3 декември да се проведе 3 фаза, на която ще се сключат обвързващи оферти.

Енергийният министър съобщи още, че, ако се спазят всички стъпки в изменената енергийна стратегия, държавната компания „Булгартрансгаз“ ще излезе на приходи в размер на 4, 350 млрд. лева. В случай, че държавата не направи нищо и не положи нова инфраструктура- приходите ще бъдат едва 1,092 млрд. лева.

Теменужка Петкова съобщи още, че с оглед на изменената ситуация на газовия пазар в региона, предстои да се води предоговаряне на дългосрочния договор с „Газпром“ с оглед на евентуалното освобождаване на капацитет по Трансбалканския тръбопровод след пускането на „Турски поток“.

По изменението на енергийната стратегия Министерството на енергетиката работи от няколко месеца, след като стана ясно, че след 1 януари 2020 г. се очаква промяна в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България, както и възможно намаляване на транзитираните през страната количества.

Документът разглежда изграждането на ключови газови проекти на Балканите като „Турски поток“, „Южен газов коридор“, Трансанадолски газопровод, Трансадриатически газопровод, междусистемната връзка Гърция-България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в Александруполис, в който „Булгартрансгаз“ ще участва с миноритарен дял.

Стратегията обхваща още и изграждането на електронна борса за търговия, на газоразпределителния хъб „Балкан“. Като основни източници за неговото захранване е посочено – от Русия , местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор, от САЩ, Катар, Алжир, Египет през съществуващи и нови терминали за втечнен природен газ.

Паралелно с актуализирането на настоящата стратегия, Министерството на енергетиката работи по изготвянето на нова с хоризонт до 2050 година.